Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Съвсем малко. Не повече от капка. — Вниманието на Хабърд не се отклоняваше нито за миг.

— Не мога да ви позволя да я вземете директно от тялото ми. Матю ще разбере — в края на краищата, ние сме двойка.

Погледът на Хабърд се стрелна към гърдите ми.

— Винаги вземам данъка от шията на децата си.

— Не се и съмнявам, отец Хабърд. Но разбирате защо в случая това е невъзможно и дори нежелателно. — Замълчах с надеждата, че жаждата на Хабърд за сила, за познаване на Матю и мен, за нещо, с което да разполага срещу Дьо Клермон, ако някога му потрябва, ще победи. — Можете да ми дадете чаша.

— Не — поклати глава той. — Кръвта ще се опетни. Трябва да бъде чиста.

— Тогава сребърна чаша — предложих, сещайки се за лекциите на готвача в Сет-Тур.

— Ще отворите вената на китката си над устата ми и ще оставите кръвта да потече от нея. Няма да се докосваме. — Хабърд се намръщи. — В противен случай ще се усъмня в честността на предложението ви.

— Добре, отец Хабърд. Приемам условията ви. — Развързах връзката на десния си маншет и запретнах ръкава. Докато го правех, отправих мислена молба към Кора. — Къде искате да го направим? Преди видях как децата ви коленичат пред вас, но това няма да е подходящо, щом трябва кръвта да капе в устата ви.

— Това е тайнство. За Бог няма значение кой коленичи. — За моя изненада Хабърд се отпусна на колене пред мен. Подаде ми нож.

— Не ми е необходим. — Прокарах пръст над сините нишки на китката си и промърморих проста магия за разделяне. Появи се алена резка. Кръвта се насъбра.

Хабърд отвори уста, без да откъсва поглед от лицето ми. Очакваше да не удържа на думата си или да го измамя по някакъв начин. Аз обаче смятах да се подчиня на буквата на това съглашение, ако не и на духа му. «Благодаря, бабо Алсъп» — мислено благодарих аз и я благослових, че ми е показала как да се справя с Хабърд.

Задържах китката си над устата му и стиснах юмрук. Капка кръв се търкулна по кожата и полетя надолу. Очите на Хабърд се затвориха, сякаш искаше да се съсредоточи върху посланието на кръвта ми.

— Не повече от капка. — Вятърът бе изсушил останалата кръв върху кожата ми в плетеница от червени черти над сините вени. — Вие сте човек на Бог и на думата си, нали, отец Хабърд?

Бавно дръпнах ръка. На Хабърд му се прииска да я сграбчи и поднесе към устата си. Видях мисълта да преминава през ума му така ясно, както бях видяла как Едуард Кели се чуди дали да не ме пребие с бастуна си. Но вампирът се овладя. Прошепнах още едно просто заклинание за затваряне на раната и безмълвно се обърнах, за да си вървя.

— Следващия път, когато дойдете в Лондон — тихо рече Хабърд, — Бог ще ми прошепне, че сте тук. И ако Той повели, ще се срещнем отново. Но запомнете едно. Където и да отидете оттук нататък, дори на оня свят, някаква малка частица от вас ще живее в мен.

Спрях и погледнах назад към него. Думите му бяха заплашителни, но изражението на лицето му бе замислено, дори тъжно. Ускорих крачка, когато излязох от криптата. Исках да бъда колкото се може по-далеч от Андрю Хабърд.

— Сбогом, Даяна Бишъп — извика той след мен.

Бях се отдалечила на половин град разстояние, преди да осъзная, че колкото и малко би могла да разкрие една капчица кръв, отец Хабърд вече знаеше истинското ми име.

Уолтър и Матю си викаха един на друг, когато се върнах в «Еленът и короната». Конярят на Рали също ги чуваше. Беше на двора, държеше повода на черния кон на Уолтър и слушаше разправията им през отворените прозорци.

— Това ще означава смъртта ми — а също и нейната! Никой не бива да научава, че е с дете. — Странно, но говореше Уолтър.

— Не можеш да изоставиш любимата си жена и собственото си дете, за да останеш верен на кралицата, Уолтър. Елизабет ще открие, че си я предал, и Бес ще бъде съсипана завинаги.

— Какво очакваш да сторя? Да се оженя за нея ли? Ако го направя без разрешението на кралицата, ще ме арестуват.

— Ще оцелееш, каквото и да се случи — с равен глас рече Матю. — Но не и Бес, ако я оставиш без закрила.

— Как можеш да се преструваш, че те е грижа за честност в брака, след всички лъжи, които наговори за Даяна? Понякога настояваше, че сте женени, но ни караше да се закълнем, че ще го отричаме, ако някоя непозната вещица или варг започне да души и да задава въпроси. — Гласът на Уолтър се сниши, но яростта му не се уталожи. — Нима очакваш да повярвам, че ще се върнете там, откъдето сте дошли, и ще я признаеш за своя жена?

Вмъкнах се в къщата незабелязано.