Дебора Харкнес - Нощна сянка

Бишъп

Стана дори още по-добре. Но усмивката ми бързо замръзна и спрях насред изписването на фамилията си. Вече бях омъжена. Потопих писалката в мастило.

Дьо Клермон

Даяна дьо Клермон. Звучеше като име на графиня, не на историк. На страницата капна капка мастило. Потиснах ругатнята си, когато видях черното петно. За щастие не бе покрило името ми. Но това всъщност не беше името ми. Размазах капката върху «Дьо Клермон». Все още се четеше, макар и трудно. Мобилизирах се и внимателно изписах правилните букви.

Ройдън

Това беше фамилията ми сега. Даяна Ройдън, съпруга на най-мистичната фигура, свързвана с тайнствената Нощна школа. Огледах критично страницата. Почеркът ми беше истинска катастрофа. Изобщо не приличаше на спретнатите окръглени букви в ръкописа на химика Робърт Бойл или в трудовете на великолепната му сестра Катрин. Надявах се, че женските почерци през 90-те години на 16-и век са по-разкривени от тези век по-късно. Още няколко движения с перото и щях да съм готова.

Нейната книга

Отвън се чуха мъжки гласове. Оставих перото, намръщих се и отидох до прозореца.

Видях Матю и Уолтър долу. Стъклата приглушаваха думите им, но темата на разговора очевидно не беше приятна, ако се съдеше по агресивното изражение на Матю и настръхналите вежди на Рали. Когато Матю махна ядосано, обърна се и започна да се отдалечава, Уолтър се опита да го спре със силната си ръка.

Нещо тревожеше Матю откакто получи пощата си тази сутрин. Беше застинал, когато взе писмата, държа ги дълго време, без да ги отвори. Макар да обясни, че става въпрос за обичайни дела около имението, със сигурност пощата съдържаше нещо повече от искания за плащане на данъци и сметки.

Притиснах топлата си длан до студеното стъкло, сякаш само то ме разделяше от Матю. Разликата в температурите ми напомни контраста между топлокръвната вещица и студенокръвния вампир. Върнах се на мястото си и пак взех писалката.

— Все пак реши да оставиш своята следа в 16-и век. — Матю изведнъж се бе озовал до мен. Потрепването на ъгълчето на устата му показваше, че е развеселен, но въпреки това не можеше напълно да скрие напрежението си.

— Още не съм сигурна, че е добра идея да оставя нещо трайно от себе си, докато пребивавам в това време — признах аз. — Някой бъдещ учен ще се усети, че има нещо странно в това. — Точно както Кит бе разбрал, че нещо с мен не е наред.

— Не се тревожи. Книгата няма да напуска къщата. — Той се пресегна за писмата си.

— Няма как да си сигурен — възразих.

— Нека историята сама се погрижи за себе си, Даяна — каза той решително и с това даде знак, че дискусията е приключила. Но аз не можех да спра да мисля за бъдещето. Нито да престана да се тревожа какъв ефект върху него щеше да има присъствието ни в миналото.

— И не мисля, че трябва да оставим шахматната фигурка у Кит. — Споменът за Марлоу, който триумфално размаха фигурката на Диана, не ме оставяше на мира. Тя беше бялата царица в скъпия сребърен шах на Матю и бе третият предмет, който ни отведе на правилното място в миналото, заедно с обецата на Изабо и книгата на Матю, съдържаща пиесата «Доктор Фауст» на Кит. Двама непознати млади демони, Софи Норман и съпругът ѝ Натаниъл Уилсън, неочаквано я бяха донесли в къщата на лелите ми в Мадисън точно преди да решим да предприемем пътуването във времето.

— Кит я спечели честно от мен снощи, както се полага. Поне този път разбрах как го направи. Отвлече ми вниманието с топа си. — Матю написа бележка със завидна бързина, сгъна я и я постави в плик. Капна яркочервен восък върху капака му и притисна пръстена си в него. На златната повърхност на украшението имаше глиф за планетата Юпитер, а не сложния герб, който Сату бе прогорила в плътта ми. Восъкът просъска и застина. — Бялата ми кралица някак се е озовала от ръцете на Кит в семейство на вещици от Северна Каролина. Трябва да вярваме, че ще се върне пак там със или без нашата помощ.

— Кит не ме е познавал преди. И не ме харесва.

— Още една причина да не се тревожим. Докато се измъчва от приликата ти с Диана, няма да може да се раздели с фигурката. Кристофър Марлоу е мазохист от най-висш порядък. — Матю взе друго писмо и го разряза с тънкия нож.

Огледах останалите предмети върху моето бюро и взех купчини монети. Висшето ми образование не ми бе осигурило практични познания за елизабетинските пари. Нито за управлението на домакинството, правилния ред за обличане на бельото, начините за обръщане към слугите и как да приготвя лекарство за главоболието на Том. Разговорите с Франсоаз за гардероба ми разкриха колко съм невежа относно разпространените названия на обикновените цветове. «Лайнянозеленото» ми бе познато, но нямах представа, че сиво-кафявото се нарича «мише». След всичко, което бях преживяла досега, ми се искаше да удуша първия историк на епохата на Тюдорите, когото срещна, след като се върна в своето си време, задето така бе пренебрегнал задълженията си.