Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Вече вярвам в тях, Кит. Откритието на Даяна привлече вниманието на враговете.

— И ти си бил с нея. И враговете са ви се нахвърлили. — Уолтър поклати глава.

— Защо бракът на Матю е предизвикал такива ужасни последствия? — попита Джордж. Пръстите му търсеха рипсената панделка, с която очилата му бяха привързани към дублета му. Връхната му дреха беше издута по последна мода на корема и подплънките шумоляха като торба с овес при всяко негово движение. Джордж вдигна кръглите рамки към лицето си и ме разгледа като интересен нов обект на изследване.

— Защото на вещиците и кръвопийците не им е позволено да се женят помежду си — отвърна веднага Кит. Никога не бях чувала думата, която той използва за вампир.

— Както и на демоните и кръвопийците — добави Уолтър и потупа предупредително Кит по рамото.

— Наистина ли? — Джордж премигна към Матю, след това към мен. — Кралицата забранява ли подобни бракове?

— Това е древно споразумение между свръхестествените същества, което никой не смее да нарушава. — Том изглеждаше изплашен. — Тези, които го направят, трябва да отговарят пред Паството и получават наказания.

Само стар колкото Матю вампир би могъл да помни времето преди споразумението как да се държат свръхестествените същества помежду си и с хората, които ни заобикаляха. «Никакво събиране с други породи» беше най-важното правило и Паството следеше да не се прекрачват границите. Талантите ни — креативност, сила, свръхестествени способности — не оставаха незабелязани в смесени общности. Сякаш дарбите на вещиците изваждаха на бял свят творческата енергия на демоните край тях, а геният на демоните караше красотата на вампирите да изпъква още повече. Колкото до отношенията ни с хората, от нас се изискваше да си мълчим какви сме и да не се месим в политиката и религията.

Тази сутрин Матю бе настоявал, че проблемите пред Паството през 16-и век — религиозните войни, изгарянето на еретиците и всеобщият глад за странни и невероятни знания, подхранван от изобретяването на печатната преса — са далеч по-важни от нещо толкова тривиално като любовта между вещица и вампир. Но ми беше трудно да го повярвам, като се имаха предвид всички объркващи и опасни събития, което ми се случиха, след като срещнах Матю в края на септември.

— Кое паство? — попита Джордж с интерес. — Да не е някаква нова религиозна секта?

Уолтър не обърна внимание на въпроса на приятеля си и прониза с поглед Матю. След това се обърна към мен.

— Тази книга още ли у вас?

— Тя не е у никого. Върна се в библиотеката. След това вещиците очакваха от мен да я поръчам пак, за да ми я вземат.

— Значи ви преследват по две причини. Някой иска да ви държи далеч от кръвопийците, а други ви разглеждат като инструмент, с който да постигнат желаната цел. — Уолтър пощипна носа си и погледна уморено Матю. — Ти си истински магнит за неприятности, приятелю. И всичко това не можеше да се случи в по-неподходящо време. Празненството за юбилея на кралицата е след по-малко от три седмици. Очакват те в двореца.

— Остави празненството на кралицата! Не сме в безопасност, когато сред нас има владетелка на времето. Тя знае каква съдба очаква всеки от нас. Вещицата може да отмени бъдещето ни, да ни донесе лош късмет, дори да ускори смъртта ни. — Кит скочи от стола си и застана пред Матю. — Как можа да ни причиниш това?

— Май прехваленият ти атеизъм те предаде, Кит — каза с равен тон Матю. — Да не би да се боиш, че все пак може да се наложи да отговаряш за греховете си?

— Може и да не вярвам в благодетелно и всемогъщо божество като теб, Матю, но светът е повече от това, което е описано във философските ти книги. А тази жена, тази вещица, не може да бъде допусната да се бърка в нашите работи. Ти може да си станал неин роб, но аз нямам намерение да оставям съдбата си в нейните ръце! — сопна се Кит.

— Един момент. — Изражението на Джордж ставаше все по-учудено. — Ти от Честър ли дойде, Матю, или…

— Не. Не бива да отговаряш на този въпрос, Мат — обади се Том, който внезапно получи просветление. — Янус е дошъл при нас по някаква причина и не бива да му се бъркаме.

— Говори разбираемо, Том… стига да можеш — намеси се злобно Кит.

— С едното си лице Матю и Даяна гледат в миналото. С другото са обърнати към бъдещето — поясни Том, без да се смути от прекъсването.

— Но ако Мат не… — Джордж не успя да завърши изречението си.

— Том е прав — каза дрезгаво Уолтър. — Матю е наш приятел и ни моли за помощ. И доколкото си спомням, го прави за първи път. Това е всичко, което трябва да знаем.