Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Тя е невъзможна! Всички ме предупреждавахте, но не вярвах, че някой може да бъде толкова неблагодарен. След като изсипах толкова богатства в хазната ѝ, можеше поне… О! — Широките рамене на новия ни гост изпълниха вратата, а на едното бе метната пелерина, черна като косата му, която се спускаше на къдрици изпод великолепната, украсена с пера шапка.

— Матю. Да не си болен?

Хенри се извърна изненадан.

— Добър ден, Уолтър. Защо не си в двореца?

Опитах се да преглътна залъка хляб в устата си. Новопристигналият почти със сигурност беше липсващият човек от Нощната школа, сър Уолтър Рали.

— Изхвърлен съм от рая, защото не могат да ми намерят длъжност, Хал. А коя е тя? — Пронизващите му сини очи се спряха върху мен и от черната брада лъснаха белите му зъби. — Хенри Пърси, ах, ти, хитър палавнико! Кит ми каза, че имаш намерение да вкараш в леглото прекрасната Арабела. Ако знаех, че си падаш по нещо по-зряло от петнайсетгодишни девойки, отдавна да съм ти намерил някоя лъстива вдовица.

По-зряло? Вдовица? Аз току-що бях навършила трийсет и три.

— Нейният чар те е накарал да си останеш у дома и да не ходиш на църква в неделя. Трябва да благодарим на дамата, че те е вдигнала от позата ти на колене и те е качила обратно на коня, където ти е мястото — продължи Рали. Акцентът му бе силен като гъста девъншърска сметана.

Графът на Нортъмбърленд подпря вилицата, с която печеше хляба, на огнището и погледна приятеля си. Поклати глава и се върна към заниманието си.

— Излез, после влез пак и попитай Мат какви новини има. И най-добре изглеждай разкаян, докато го правиш.

— Не! — Уолтър се взря в Матю със зяпнала уста. — Твоя ли е?

— Има и пръстен за доказателство. — Матю изрита един стол изпод масата с дългия си крак, обут в ботуш. — Сядай, Уолтър, пийни малко бира.

— Закле се, че никога няма да се жениш — промърмори Уолтър, очевидно объркан.

— Трябваше ми малко убеждаване.

— Не се и съмнявам. — Преценяващият поглед на Уолтър Рали отново се върна върху мен. — Жалко, че се е дала на студенокръвно същество. Бих я грабнал още от първия миг.

— Даяна знае какъв съм и няма нищо против моята «студенина», както ти се изрази. Пък и тя имаше нужда от убеждаване. Влюбих се в нея от пръв поглед — каза Матю.

Уолтър изсумтя в отговор.

— Не бъди толкова циничен, стари приятелю. Купидон може да простреля и теб. — Очите на Матю светнаха палаво, вероятно заради нещо, което знаеше за бъдещето на Рали.

— Купидон ще трябва да почака, преди да обърне стрелите си към мен. В момента съм изключително зает да отблъсквам настъпленията на кралицата и адмирала. — Уолтър хвърли шапката си на близката маса, тя се плъзна по лъскавата ѝ повърхност с разчертано поле за игра на дама и разбута пулчетата на течащия там двубой. Изпръхтя и седна до Хенри. — Изглежда, всички искат парче от кожата ми, но никой не ми дава никакви привилегии, макар цялата тази работа с колонията да е на моята глава. Идеята за честването на годишнината беше моя, но въпреки това онази жена сложи Камбърленд да отговаря за подготовката. — И той отново се ядоса.

— Няма ли все още новини от Роаноук? — попита любезно Хенри и подаде на Уолтър чаша гъста кафява бира. Стомахът ми се сви при споменаването на обречената кауза на Рали в Новия свят. За първи път някой се чудеше какво ще се случи в бъдеще, но нямаше да е за последен.

— Уайт акостира в Плимът миналата седмица, върнало го лошото време. Наложило се да спре издирването на дъщеря си и внучката си. — Уолтър отпи голяма глътка от бирата и се взря в празното пространство. — Бог знае какво се е случило с тях.

— През пролетта ще се върнеш и ще ги намериш. — Хенри изглеждаше сигурен, но Матю и аз знаехме, че изчезналите колонисти от Роаноук никога няма да бъдат намерени и Рали никога няма да стъпи в Северна Каролина.

— Моля се да си прав, Хал. Но стига за моите проблеми. От коя част на страната е семейството ви, госпожо Ройдън?

— Кембридж — отвърнах тихо, като се стараех да говоря възможно най-малко. Имах предвид града в Масачузетс, не в Англия, но ако почнех да си измислям, никога нямаше да мога да се оправя.

— Значи сте дъщеря на учен. Или може би баща ви е теолог? Мат би бил доволен да има с кого да си говори по въпросите на вярата. С изключение на Хал, всичките му приятели са безнадежден случай, стане ли въпрос за доктрини. — Уолтър пак отпи от бирата и зачака.

— Бащата на Даяна е починал, когато тя е била много малка — намеси се Матю и хвана ръката ми.