Дебора Харкнес - Нощна сянка

Кит блъсна чашата си в масата и по ръката му се разля червено вино.

— Не можеш да очакваш от нас да…

— Тихо. — Уолтър стрелна с гневен поглед Марлоу. — Като се имат предвид лъжите, които изричаме заради теб, чудя се, че си позволяваш да противоречиш. Продължавай, Матю.

— Благодаря, Уолтър. Вие сте единствените петима мъже в кралството, които може и да не ме помислят за луд, след като ме изслушат. — Матю прокара пръсти през косата си. — Спомняте ли си, когато за последен път обсъждахме идеите на Джордано Бруно, че съществува безкраен брой светове, които не са ограничени от времето и пространството?

Мъжете се спогледаха.

— Не съм сигурен — започна деликатно Хенри, — че те разбираме.

— Даяна е от Новия свят. — Матю млъкна, което даде на Марлоу възможност да изгледа всички победоносно. — От Новия свят, който предстои.

В тишината, която настъпи, всички очи се насочиха към мен.

— Тя каза, че е от Кембридж — обади се безстрастно Уолтър.

— Не този Кембридж. Моят Кембридж е в Масачузетс. — Гласът ми трепереше, бях мълчала дълго, а и бях под стрес. Прочистих си гърлото. — Колонията, която ще възникне на север от Роаноук след четиридесет години.

Чу се хор от възклицания, от всички страни заваляха въпроси към мен. Хариът се пресегна и колебливо ме пипна по рамото. Когато пръстите му се натъкнаха на истинска плът, той се дръпна учуден.

— Чувал съм за същества, които могат да променят времето по свое желание. Това е невероятен ден, а, Кит? Познавал ли си някога повелител на времето? Мислил ли си изобщо, че ще се запознаеш с подобна личност? Трябва да внимаваме с нея, разбира се, иначе може да се оплетем в паяжината ѝ и да изгубим посоката.

Лицето на Хариът беше тъжно, сякаш съжаляваше, че не може да попадне в друг свят, където сигурно би му харесало.

— И какво ви води тук, госпожо Ройдън? — Дълбокият глас на Уолтър преряза бъбренето на останалите.

— Бащата на Даяна е бил учен — отвърна Матю вместо мен. Чу се заинтригувано мърморене, което утихна, след като Уолтър вдигна ръка. — Майка ѝ също. И двамата са от вещерското съсловие и са умрели при тайнствени обстоятелства.

— Ето нещо общо между нас, Д-д-даяна — каза Хенри и потръпна. Преди да попитам графа какво има предвид, Уолтър махна на Матю да продължи.

— В резултат на това обучението ѝ като вещица е било… занемарено.

— Такава вещица е лесна жертва — намръщи се Том. — Защо, в този Нов свят, който предстои, да не би да се грижат повече за подобни същества?

— Магическите ми способности и дългата семейна история не означаваха нищо за мен. Трябва да разберете какво е да искаш да отидеш отвъд ограниченията на произхода си. — Погледнах към Кит, сина на обущаря, с надеждата, че ще се съгласи с мен и ще ми съчувства, но той се извърна.

— Невежеството е непростим грях. — Кит си играеше с парче червена коприна, което се подаваше от една от множеството дупки в черния му дублет.

— Както и нелоялността — добави Уолтър. — Продължавай, Матю.

— Даяна може и да не е обучена в изкуството да прави магии, но съвсем не е невежа. Тя също е учен — заяви с гордост съпругът ми. — И има страст към алхимията.

— Жените алхимици не са нищо друго, освен кухненски философи — изсумтя Кит. — По-лесно им е да се гримират, отколкото да проумеят тайните на природата.

— Аз изучавам алхимията в библиотеката, не в кухнята — троснах му се, като забравих за акцента си. Кит се ококори. — И преподавам този предмет на студенти в университета.

— Ще позволят на жени да преподават в университетите? — учуди се Джордж, едновременно очарован и отвратен.

— Както и да учат там — добави тихо Матю, подръпвайки извинително върха на носа си. — Даяна е учила в «Оксфорд».

— Това ще повиши посещението на лекциите — коментира сухо Уолтър. — Ако пуснат жени в «Ориел», дори аз мога да изкарам още едно образование. А жените учени преследвани ли са в тази бъдеща колония на север от Роаноук? — Това бе логично заключение от досегашния разказ на Матю.

— Не всички, не. Даяна обаче намери изгубена книга в университета. — Членовете на Нощната школа се наведоха напред в столовете си. За тях изгубените книги бяха далеч по-интересна тема от невежите вещици и учените жени. — В нея има тайна информация за света на свръхестествените същества.

— Книгата на тайните, която би трябвало да ни разкаже за произхода ни? — Кит бе удивен. — Ти никога преди не си се интересувал от тези легенди, Матю. Даже ги отхвърляше като суеверия.