Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Застанах пред него, поглеждайки в тези широки, все още наполовина изплашени очи, но поглеждайки надолу по тялото му, разбрах че имам някакъв прогрес, не достатъчен, но някакъв. Не поглеждах към вампирите или Едуард, или някой друг. Концентрирах се само върху мъжа пред мен. Да погледна на някъде другаде, щеше да ме провали. Хванах ръката му и този блед златен тен изглеждаше по-тъмен срещу белотата на кожата ми, наведох лицето си към дланта му и я целунах, докосвах леко с устни кожата му, премествайки се нагоре по ръката му, вдишвайки мириса на кожата му. Отворих уста, полагайки дъха си като топло докосване точно над кожата на ръката му. Това накара косъмчетата по ръката му да изтръпнат.

Извъртя ръката, която държа, завъртайки ме срещу тялото си, с гърба ми към него. Другата му ръка обгърна другата ми страна, давайки ми с топлината на тялото си. Облегна лицето си срещу главата ми и кичурите коса се разпиляха около мен като топла завеса, леката светлина танцуваше по златната му коса, превръщайки я в кехлибарена клетка, изрязана от светлината. Целуна главата ми, тогава положи нежна целувка върху челото ми, върху скулите ми, по бузата ми. Беше толкова висок, че можеше да се надвеси над мен все още обвивайки тялото ми, покривайки ме с усещането за него. Усещах бонбоненият мирис на одеколона му и тялото ми се пренасити с него. Миризмата беше ключът.

Дали не бях ангел?

Силата се разля навън с течна бързина, която ме повдигна на пръсти, накара ме да се насладя с тялото му, като котка с котешка трева, исках да обгърна тялото си в аромата. Тялото ми се извиваше срещу неговото докато силата яздеше с почти болезнени вълни, толкова топли, беше почти горещо, вдигаше се от тялото ми като невидима пара.

Едната му ръка остана около кръста ми, другата докосна брадичката ми, обръщайки лицето ми, така че да срещна устните му. Целуна ме и за секунда се напрегнах, но се научих, че ако извикаш силата не се бориш с нея. Прегръщаш я. Ако се бориш имаш по-малък контрол. Отвърнах на целувката му очаквах силата да се излее през устата ми, както се случи с Цезар, но не го направи. Целувката беше приятна, но беше само усещането за устните му върху моите. Стояхме обвити в завеса от косата му, в прегръдката на ръцете ни и вибриращото одеало на тази танцуваща по кожата сила на превръщачите.

Той трепна срещу мен, ръцете му ме притиснаха по-близо. Можех да кажа, че е готов за жертвоприношението без да гледам, но трябваше да погледна така или иначе. Беше готов. Измъкнах се от него, нежно.

— Готов си да се върнеш при вампирите, Сет. Мисля че си готов да направиш жертвоприношението. — Принудих се да го погледна в очите.

Той се наведе и целуна челото ми, нежно.

— Благодаря ти.

— Няма проблем.

— Върнахме се при вампирите хванати за ръце. Но не вампирите ме накараха да се почувствам неудобно, докато пресичахме стаята. Бяха хората. Бернардо ме гледаше, сякаш преразглежда статуса ми на недосегаема Мадона. Лицето на Олаф бе с почти гладно изражение. Беше по-близо до начина по който върколаците те гледат по време на пълнолуние, отколкото до начина, по който мъж гледа на жена. Едуард имаше бръчка между очите си, което за него означава, че е притеснен от нещо. Вампирите изглеждаха както и очаквах. Ицпапалотл изглеждаше сериозна, сякаш не знаеше, че мога да викам силата нарочно. Беше причината, поради която ми се бяха извинили, когато ме дръпнаха от сцената по-рано.

Дадох Сет на Чуалталокал като баща подаващ предаващ булката на младоженеца. Тогава се отдръпнах да застана до Едуард. Погледна ме, сякаш той се опитваше да ме разчете за промяна и се е провалил. Почти си заслужаваше, ако можех да объркам Едуард.

— Наслаждава ли се, мое коте? — попита богинята

— Да свещена господарке.

— Готов ли си да направиш жертвоприношението.

— Да, свещена господарке.

— Тогава го направи. — Тя погледна покрай него към мен, сякаш не харесваше, каквото виждаше. Нещо в това, което бях направила със Сет я притесняваше. Да не би да е очаквала да го заведа в ъгъла и да го оправя с ръка като някоя героиня от порно филм — Дали фактът, че използвам силата като лек секс я притеснява— Или е видяла нещо, което аз не, или разбрала нещо, което аз не съм— Няма друг начин да получа отговорите без да питам, а да признаеш такъв вид незнание пред вампир повелител ще те убие. Така че без въпроси за магия.

Сет извади малкото острие отново. Опъна плътта с ръката си и положи острието срещу кожата. Хванах Бернардо да се обръща към вратата. Върха на острието проникна в плътта и аз извърнах поглед. Мисля че всички го направихме, освен Олаф. Може да го е стреснало първият път, но бе преодолял шока. Кръвта потече, плътта бе прорязана. Олаф не можеше да пропусне това.