Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Едуард тръгна да ме хваща. Вдигнах ръка.

— Не ме докосвай.

Отпусна ръката си, но очите му не бяха щастливи с мен. Добре, аз пък не бях щастлива с никого.

— Да не предлагаш да му помогнеш да преодолее страха си? — попита Ицпапалотл. Погледа на лицето й казваше ясно, че не очакваше да предложа нищо.

— Да — казах.

Не знам кой беше най-изненадан, но мисля че беше Едуард, въпреки че Бернардо беше вторият най-близко до вратата. Олаф просто ме гледаше, като лисица гледа заек през оградата, под която току що е изкопала достатъчно голяма дупка, през която да премине. Игнорирах го. Вероятно беше най-добре да игнорирам Олаф. Игнорирай го или го убий. Това са възможностите.

Протегнах ръката си към ягуара. Той се поколеба, поглеждайки от вампира пред себе си, към мен, към богинята зад гърба си.

— Ела Сет. Нямаме цяла нощ.

— Отиди при нея, направи каквото каже, дотогава докато след това направиш предложение.

Пое ръката ми, колебливо и въпреки че беше повече от метър и осемдесет, гол, мъж, имаше нещо много момчешко в лицето му. Може би паниката в бебешко сините му очи. Той бе изплашен, изплашен, че ще свърши на пода под камшиците на четирите сестри. Не го обвинявах за това, че се притеснява. Мисля, че ако не се бях намесила, точно това щеше да се случи. Но получих всичкото мъчение което можех да поема за една вечер. Исках да задам въпросите си и да се махна от тук. Вампирите могат да живеят много дълги години, теоретично — завинаги, което означава че идеята им да се захванат за работа може да бъде дяволски бавна. Вампирите може и да имат вечност, аз нямах.

Поведох Сет, ягуара, в другият край на стаята. Най-лесният начин бе да го направя с ръка, но просто нямаше да го направя. Опцията, която избрах, не беше толкова проста, не беше нещо, което ми харесва. Щях да повикам тази част от мен която беше свързана с Ричард. Не връзката с него, това беше безопасно блокирано. Блокирала съм я толкова силно, че не бях сигурна, че мога да отворя белезите дори и да искам. Но държах част от него в себе си. Същата част, която беше разпознала Цезар, същата част, която ми беше позволила да се справя с леопардите у дома. Електрическото втурване на енергия на превръщачите. Открих я случайно. Сега щях да я опитам нарочно.

Но не беше като копче. Може би някой ден ще бъде, но точно сега трябваше малко подготовка. Беше вбесяващо, че понякога идваше без да го искам и би отказало да се появи, когато искам, но психическите неща са така, непостоянни. Това е една от причините, поради които е трудно да се изучават в лабораторни условия. Отпуснах ръцете си на бедрата и го погледнах, от глава до пети и не знаех от къде да започна. Животът ми би бил и по лесен и по-труден, ако бях по случайния секс, но за добро или лошо, не беше.

— Може ли да пуснеш косата си?

— Защо? — звучеше подозрително и не го обвинявах.

— Виж, можех да я оставя да те даде на домашните си мъчители, но не го направих. Така че работи с мен.

Ръцете му отидоха към задната част на косата му. Издърпа дълги игли от косата си и най-накрая гребен, който бе направен от кости. Косата започна да се разпуска бавно сякаш се разтягаше след дълъг сън, спускаше се по гърба му. Минах зад него, а той започна да се обръща, за да ме гледа. Докоснах рамото му и го накарах да се обърне напред.

— Няма да те нараня, Сет. По всяка вероятност аз съм единственият човек, който не би те наранил.

Той остана с лице напред, но усещах напрежение в раменете му, в гърба му, което казваше, че не му харесва. Не ме интересуваше. Трябваше да го направим бързо. Наречете го предчувствие, но не смятах че богинята е много търпелива.

Развих косата му, помагайки й да се спусне свободно надолу. Цвета беше необикновен, светло жълто, богато злато, бледо почти бяло, всичко това. Всеки цвят се смесваше и сливаше със следващия, по начина, по който морската вода преминава от един цвят към друг, различни, но правещи едно цяло. Прокарах пръстите си през гъстата топлота на косата му, докато не се разля по гърба му, до кръста. Хванах две шепи от косата му и ги притиснах към бузата си. Имаше сладкия мирис на козината, която бе носил до сега. Имаше и одеколон, който се усещаше слабо, нещо сладко като бонбон. Разделих косата му, така че да мога да видя кожата на гърба му и притиснах лицето си към топлината му. Миришеше на топлина, като да захапеш нещо току що извадено от фурната. Заобиколих го, ръцете леко минаваха по кожата му, докосвайки най вече разпуснатата коса.