Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— Защо настояваш да откажеш честта, Диего— Защо ни принуждаваш да те накажем?

— Не харесвам мъжете, моя тъмна богиньо, и няма да направя това. Съжалявам че отказа ми Ви наранява, но това е единственото, което няма да направя. — Отново гласът му беше уморен, сякаш го е казвал и преди, доста пъти.

Той беше над петстотин години, както и жените, който го заобикаляха. Беше ли отказвал „честта” от пет века?

Четирите жени гледаха богинята, дори не погледнаха към вампира в краката им. Ицпапалотл кимна леко. Четири ръце се вдигнаха назад, държейки четирите камшика от сребро и кожа. Завъртяха ги през въздуха, сякаш знаят какво правят. Удариха го в серия, от ляво наясно, всеки камшик удряше, след това следващият, и следващият и следващият. Ударите бяха толкова близо един след друг, че звука беше като от дъжд, освен че дъжда попадаше в плътта и можеше да чуеш звука при сблъсъка. Удряха го докато не изкараха кръв, тогава останаха неподвижни около него, чакащи.

— Все още ли отказваш?

— Да, моя тъмна богиньо, все още отказвам.

— Когато изнасили тези жени преди време, представял ли си си цената която ще платиш?

— Не, моя тъмна богиньо, не съм си представял.

— Не вярваше в боговете ни, не е ли така?

— Не, моя тъмна богиньо, не вярвах.

— Мислеше че твоят бял Христос може да те спаси, не е ли така.

— Да, моя тъмна богиньо, така е.

— Сгреши. — Той сгуши главата си по-надолу в раменете, сякаш се опитваше да се скрие като костенурка. Метафората беше смешна. Жеста не беше.

— Да, моя тъмна богиньо, грешах.

Тя отново кимна и жените започнаха да го удрят с толкова бързо, че сребърните топки бяха като светлина в ръцете им. Кръв потече на линии по гърба му, но той никога не извика, никога не замоли за милост.

Явно съм направила някакво движение, защото Едуард пристъпи по-близо до мен, не грабна ръката ми, но я докосна. Срещнах очите му и той съвсем леко поклати глава. Не бих рискувала наистина животите ни за вампир, когото не познавах, наистина не бих, но не ми харесваше.

Олаф издаде лек звук. Гледаше със блестящи очи, като дете на Коледа, което се е събудило и е открило, че е получило точно каквото иска. Насочи пистолета си нагоре и хвана ръцете си пред себе си, стисна ги толкова здраво, че се бяха зачервили, и трепет премина нагоре по ръцете му. Аз може и да не го харесвах, но Олаф се наслаждаваше на шоуто.

Погледнах към Едуард и леко кимнах към големият мъж. Едуард също кимна леко. Той също го бе видял, но го игнорираше. Аз се опитах. Видях Бернардо. Той бе зяпнал големият мъж, като нещо като страх имаше в очите му. Обърна се и се съсредоточи върху стълбите, обръщайки гръб на всичко в стаята. Би ми харесало да се присъединя към него, но не можех да се обърна. Не беше просто мачо глупости. Ако Едуард можеше да издържи да го гледа, тогава и аз можех. Добре де имаше малко мачо глупости. Повече бе това, че ако Диего може да го издържи, то тогава аз мога да го гледам. Ако нямаше да го спра, най-малкото, което можех да направя е да гледам. Да се обърна, така че да не гледам, беше прекалено страхливо, за да мога да го преглътна. Щеше да ми приседне, най-доброто,което можех да приема е да гледам другите неща около него. Начинът, по който жените движеха ръцете си нагоре — надолу, като машини, сякаш никога няма да се изморят.

Петимата бодигардове, стояха неподвижни, но вампирът, от дясната й страна гледаше с полуотворени устни, очите му изцяло на шоуто, сякаш се страхуваше да не изпусне и най-малкия детайл. Той бе толкова стар, колкото самата богиня, седем-осемстотин години, и петстотин от тях бе прекарал в гледането на точно това шоу и все още му се наслаждаваше. В този момент знаех, че не искам никога да ставам враг на някое от съществата в тази стая. Никога не бих искала да остана на милостта им, защото те нямаха такава.

Другите двама испанци се бяха преместили срещу далечната стена, колкото могат по-далеч от случващото се. Този с прошарената коса се бе вгледал в земята сякаш там има нещо много интересно. А този с каишката се бе свил в ембрионална позиция, сякаш се опитваше да изчезне напълно.

Жените превърнаха гърба на Диего в кървав парцал. Червена локва се бе образувала в краката му. Сви горната част на тялото си над краката си, докато не стана като малка шушулка от болка. Кръвта започна да тече по раменете му, за да оформи втора локва пред него. Клатушкаше се напред назад, дори толкова близо до земята, сякаш щеше да припадне. Надявах се да припадне скоро.