Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Ягуара бе затворил очите си, главата му отпусната назад, дъхът му хванат в гърлото, сякаш се чувстваше доста добре. Една от ръцете му лежеше на голото рамо на вампира и можеше да видиш натиска на пръстите срещу тази бледа светеща плът.

Диего се отдръпна, показвайки зъби.

— Раната се затваря.

— Друго предложение, мое коте — каза тя.

Вампира се отдръпна достатъчно че мъжа да използва острието на другото си ухо. Тогава лапна и него, като отдавна забраняван любовник. Дръпна се, очите му искряха със синя светлина. Изглеждаше сляп.

— Раната се затваря.

Всъщност беше интересно, че раната се затваря толкова бързо. Вампирите има антикоагулант в слюнката си която трябва да поддържа притока на кръв, а среброто кара ликантропите да се лекуват с човешка бързина, но раната се затваряше доста бързо, не достатъчно бързо че да ми е удобно, но много по-бързо, отколкото трябва. Единственото за което можех да се сетя е, че Ицпапалотл някак е дала на превръщачите си по-големи лековити способности в сравнение с нормалните превръщачи. Може би нормален сребърен куршум нямаше да проработи с тях, не и за да ги убие. Беше нещо над, което да се замислиш, просто за всеки случай.

— Искам да видят какво е да си Бог, Диего. Покажи им, мое коте.

Ягуарът отвори козината при нещо което изглеждаше като залепваща се закопчалка.(Има се предвид, тези закопчалки, при които двете ленти се залепват една за друга.) Той отвори предната част на козината, трябваше да спре, за да свали колана, който държеше ножове и малка торбичка. Коланът падна на земята и той свали козината от тялото си. Златният тен бе по цялото му тяло, дори и … ъм, знаете. Голи слънчеви бани, колко нездравословно.

Ягуара махна сваляше козината докато не остана напълно гол. В ръката си държеше сребърният нож. Нямах и идея къде ще го използва, но това че трябваше да се съблича не бе добро предзнаменование. Хвана пениса си, който бе излязъл от козината готов и твърд, възбуден. Постави края на острието срещу деликатната кожа и го издърпа оставайки малка пурпурна линия. Дъхът му излезе с грубо изпъшкване, което бе повторено от мен и Олаф.

Бернардо каза:

— По дяволите! — Даа… Не мисля, че съчувствах, колкото момчетата, но това със сигурност наистина боли. Едуард беше единственият, който не издаде и звук. Или знаеше какво бе следвало или нищо не може да го изненада.

— Диего — каза Ицпапалотл — покажи им какво значи да си бог. — Имаше заплаха в гласът й, сякаш го предупреждаваше да си свърши работата. Не бях сигурна защо, тъй като Диего се бе наслаждавал да смуче от белега на ухото. Защо да не направи това?

Диего падна на колене и лицето му беше толкова близо до предложената кръв, всичко което трябваше да направи бе да се протегне и да я вземе. Но той остана на колене, гледайки прореза с очи, които все още блестяха в син пламък. Остана на колене, докато прореза не започна да се лекува и най-накрая изчезна, сякаш плътта го бе абсорбирала. Никога не бях виждала превръщач да лекува сребро толкова добре. Никога.

Сет погледна през рамото си, ръката му все още на пениса му, въпреки, че вече беше започнал да се отпуска.

— Свещена господарке, какво желаете да направя?

— Жертва — каза тя, и тази една дума съдържаше достатъчно топлина, че да ме накара да потрепна.

Сет постави острието срещу кожата си отново. Изглеждаше по-трудно да направи чист разреза, когато не е в пълната си ерекция, но той успя. Кръвта се разля по кожата му, украсявайки пръстите му леко с червено.

Диего остана на колене, но не мръдна да се нахрани. Огъня гаснеше в очите му, блясъка от кожата му намаляваше, оставайки го все пак прекрасен в контраста му от бледа кожа, тъмна коса и сини очи, но изглеждаше някак победен, ръцете му паднали свободно в скута му.

Четирите жени се преместиха от зад Ицпапалотл, вървейки докато не застанаха в полу кръг около коленичещият вампир.

— Отново ме разочарова, Диего — каза богинята.

Той поклати глава, наведе я и затвори очи.

— Съжалявам за това, моя тъмна богиньо. Не бих те разочаровал и за самата луна и слънце. — Но гласът му бе изморен докато говореше, думите му, не идваха от сърцето.

Четирите вампира около него извадиха черни увити в кожи пръчки от коланите си и вдигнаха кожените чанти от далечният край. Дузина кожени ленти се показваха през чантите. Сребърни топки бяха оплетени в кожените ленти, така че тракаха при движение. Беше като малките камшици с по девет ленти, само че тези имаха доста повече ленти.