Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Бях на път да направя нещо, което полицията не би харесала. Щях да разкажа на чудовището, което подозираха че може да е убиеца, детайли относно местопрестъплението. Но й трябваха специфични детайли иначе как щеше да разбере с какво точно ацтекско чудовище може да трябва да се справим. Знаех как са го направили ченгетата. Казали са само основно, толкова основно, че почти безполезно. Разбирах защо са го направили по този начин. Веднъж щом отворих устата си и кажех детайли на Ицпапалотл, тя става защитена. Нямаше да могат да я подмамят по време на разпит, защото тя ще знае секретните детайли от мен.

Но знаех, че полицията никога не би могла да я подмами да каже истината по време на разпит. Единственото, с което можеха да я заплашат е смърт, но ако е виновна за убийствата, то това носи смъртна присъда.Щом някой знае, че ще бъде екзекутиран, не може да се пазариш с него.

— Може ли да разчистим малко стаята?

— Какво имаш предвид?

— Може ли хората ти тук да станат по-малко, ще споделя поверителна информация с теб и не искам да се разпространява.

— Каквото и да кажеш в тази стая ще остане в тази стая. Никой от тук няма да говори с никого. Мога да ти обещая това. — Беше напълно сигурна в себе си, арогантна. Но защо не,всичките й хора бяха ужасени от нея. Ако това, което се случваше с Диего бе обикновено, тогава как би изглеждало другото. Ако тя казваше, че тайната е в безопасност, тогава е в безопасност.

Едуард пристъпи по-близо до мен. Сниши гласа си въпреки, че не се опитваше да шепне.

— Сигурна ли си за това?

— Сигурна съм, Едуард. Тя не може да помогне, ако няма достатъчно информация. — Гледахме се един друг няколко секунди, тогава кимна.

— Добре. — казах и й разказах за оцелелите и за мъртвите.

Не знаех какво очаквах, може би да се развълнува или да каже:”Аха” и да разпознае действията на чудовището. Това, което получих беше сериозно внимание, добри въпроси на правилните места и проблясък на голяма интелигентност зад цялата тази игра. Сякаш проблясък на това което би била, ако не бе халюциниращ, садистичен мегаломан, самообявил се за богиня.

— Кожата на мъжете е ценна за Ксипе Тотек и Тлазолтеолт (Ксипе Тотек е бог на земеделието, растителността, на изток, болест, пролет, златари, сребърни и сезоните. Тлазолтеолт е богиня на пречистване, парна баня, акушерки, мръсотия и покровителка на прелюбодейците.) жреците ще одерат жертвата и ще носят кожата. Сърцата имат много приложения за боговете. Дори и кожата се използва в някои от тях. Понякога се използват и вътрешностите на жертвата за поличба. В такъв случай органите биват запазени и изучавани, но това е рядко.

— Можеш ли да се сетиш за причината поради която са отрязали езиците?

— За да не могат да издадат тайната, която са видели. — Каза го, сякаш е естествено това да е причината. Има смисъл ритуално, предполагам.

— Защо са отрязали клепачите?

— За да може винаги да виждат истината, въпреки че не могат да я изкажат. Не знам дали това е причината, поради която са направили тези ужасни неща.

— Защо някой някои би премахнал външните полови белези?

— Не разбирам — каза тя и държеше наметалото толкова близо до нея, че сякаш й беше студено. Разговаряхме достатъчно дълго, че да трябва да си напомням, че не трябва да я поглеждам директно в очите.

— Гениталиите на мъжете и гърдите на жените са били отстранени. — Тя потрепна и разбрах нещо, което не знаех преди. Ицпапалотл, богинята на обсидиановото острие, беше изплашена.

— Звучи като някое от нещата, които испанците направиха на хората ни.

— Но одирането и взимането на органите е повече ацтекско от колкото европейско.

Тя кимна.

— Да, но нашите жертвоприношения са съобщения към боговете. Ние причиняваме болка само за свещени цели, не от жестокост и каприз. Всяка кръв е свещена. И ако умреш от ръката на жрец, умираш знаейки, че си служил на велика цел. Обикновено, смъртта ти помага на дъжда да вали, на царевицата да расте, на слънцето да се издига в небето. Не знам Бог, който ще одере хора и ще ги остави живи. Смъртта е нужна, за да може съобщението да достигне боговете. Смъртта е част от уважението към божеството. Испанците ни научиха да убиваме заради самото убиване, не за свещени цели, а просто клане. — Гледаше покрай мен към четирите жени, които чакаха търпеливо за нея да ги забележи, за да им даде цел. — Научихме урока си добре, но бих предпочела да бях останала в света, където това не бе така. — Видях по лицето й, че тя знаеше какво е загубила, какво са загубили вампирите й, когато е решила че ще станат жестоки колкото враговете си. — Испанците убиха толкова много хора по пътя си към Екачиненко (Екачиненко — забравен ацтекски град) , че бяха вързали бели кърпи пред носовете си заради миризмата на разлагащите се тела.