Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Гледаше докато порязването, но го видях как се обръща с ъгъла на окото си и трябваше да погледна. Трябваше да видя какво е достатъчно лошо, че Олаф да не може да го преглътне.

Вампирът бе застанал на колене. Предполагам, че очаквах просто да ближе раната, но грешах. Смучеше по начина, по който Диего бе смукал ухото, с разликата че това не беше ухо. Вампира бе покрил почти всеки сантиметър от Сет с устата си. Очите на Сет бяха затворени, а лицето му изразяваше концентрация.

Отново извърнах поглед и срещнах мъртвите очи на четирите опетнени жрици. Тези празни, ядосани лица, бяха почти по-трудни за гледане, отколкото вампир, който духа на някого. Буквално обърнах гръб на всички им и открих, че Олаф бе направил същото. Беше се прегърнал и загледал в нищото. Неудобството му се изливаше от него на почти видими вълни. Дори и обърнал гръб, звука все още се чуваше. Искаше ми се звънтенето в очите ми да стане по-лошо.

Леки смучещи звуци, мокри звуци, звука при досега на плътта с плът, рязкото поемане на дъх, което вероятно идваше от Сет. Пое си три бързи вдишвания и проговори.

— Моля, свещена господарке, не съм уверен в контрола си тази вечер.

— Знаеш наказанието — каза тя. — Сигурно, това ще те стимулира достатъчно, че да те задържи.

Погледнах обратно към тях и открих че Сет гледаше над рамото си към четирите жени в ъгъла. Когато се обърна отново изглеждаше уплашен. Вампира все още се хранеше, смучеше, гърлото му преглъщаше. Със сигурност, раната се бе затворила до сега, освен ако не са направили нова докато бях притеснена и не гледах.

Сет притисна ноктите си в дланите на ръцете си. Дланите му станаха по-бледи от усилието да притиска ноктите си в собствената си плът. Внезапно отхвърли глава назад, дишаше бързо и по-бързо и по-бързо. Вампира се дръпна от него, оставяйки го твърд и все още непокътнат.

Чуалталокал се изправи и се върна при господарката си. В момента, в който имаше място, Сет се падна на колене, разтвори дланите си, бавно, сякаш го боляха. Имаше кървави полумесеца където ноктите са били забити в плътта му. Но беше проработило. Всякакво разсейване, което ще го предпази от лапите на домашните луди на богинята.

— Предлагам ти гостоприемство, на теб и приятелите ти. Може да имаш Сет ако желаеш и да му дадеш освобождението, което тялото му така силно желае.

Внезапно знаех какво има предвид под гостоприемство. Някак си не мисля, че бе ацтекска култура, въпреки че ако си спомням правилно, не бяха ли някои от ацтеките изпратили Кортес и неговите жени и мъже с храна и злато— Може би това не бе по-различно. Но не исках да се замесвам.

— Утрото наближава. Мога да го усетя как притиска тъмнината, като някаква тежест, която ще разкъса нощта.

Тя наклони глава на една страна и изглежда мислеше или просто усещаше нота, въздуха, нещо.

— Да — каза тя — аз също го усещам.

— Тогава, ако не е прекалено голяма обида, може ли да пропуснем гостоприемството тази вечер и да преминем към престъплението?

— Само, ако ми дадеш думата си, че ще се върнеш и ще опиташ гостоприемството ни преди да се върнеш в Сейнт Луис.

Погледнах към Едуард, той сви рамене. Предполагам решението беше мое. Какво друго е ново що се отнася до чудовищата?

— Не съм съгласна да правя секс с хората ти, но съм съгласна дойда отново.

— Изглеждаше сякаш харесваш Сет. Бих ти предложила Цезар, когото силата ти харесва дори повече, но той не прави жертвоприношения и не показва гостоприемство. Това е цената за това, че ни оставя почти да го убиваме два пъти месечно.

— Имаш предвид, че защото ви оставя почти да откъснете сърцето му два пъти месечно, той не трябва да се жертва и да прави всичко друго?

— Това е, което имам предвид.

Накараме да мисля по-добре за Цезар. Видях шоуто, а сега видях и нещата зад сцената и мога да кажа, че погледнато от близо изглежда по-зле. Оставяш някой да разрязва гърдите ти и да докосва все още биещото ти сърце или оставяш вампирите да смучат кръв от деликатни части на тялото ти и предлагаш секс на непознати. Не, замисляйки се над това, бих предпочела да ми разрязват гърдите, докато след всеки път се излекувам напълно.

— Сет не е ли прекрасен— Сигурна съм, че би било удоволствие да съм с него, но не съм по случайният секс. Мерси за това, че мислиш за мен. Знам, че полицията е говорила с теб.

— Така е. Не мисля, че са научили нещо ценно от мен.

— Може би не са задавали правилните въпроси — казах.

— И какви са правилните въпроси?