Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— Можеш да си затвориш устата, сега — каза Едуард.

Затворих си устата.

— Съжалявам — промърморих. Колко засрамващо. Обикновено не забелязвам мъжете толкова много, най-малко мъже, които не познавам. Какво не е наред с мен днес?

Мъжа прегъна чаршафа през свободната си ръка, докато краката му не се показваха и той можеше да слезе по стълбите без да се препъне.

— Съжалявам, бях заспал или щях да дойда да помогна по-скоро. — изглеждаше перфектно удобно с чаршафа си, въпреки че щеше да отнеме доста усилие да го държи така прегънат със същата ръка, с която го държеше на място, така че да може да вземе сака.

— Бернардо , Анита Блейк.

Държеше чаршафа с дясната си ръка и той изглеждаше малко смутен като остави сака и започна процеса с прехвърлянето на всичко в другата ръка. Чаршафа се отмести отпред и трябваше да извърна глава, бързо.

Останах с обърната глава, защото се бях изчервила и исках тъмнината да го скрие. Задържах ръката си назад.

— Ще се здрависаме по-късно, когато носиш дрехи.

— Накара я да се изчерви — каза Едуард.

Перфектно, всичко знаеха.

— Съжалявам — каза Едуард — наистина.

— Ние ще се справим с багажа — казах. — Отиди си намери дрехи.

Усетих някой да се движи зад мен, не съм сигурна как го знаех, но знаех че не е Едуард.

— Ти си стеснителна. Очаквах много неща от това, което описа Едуард, но не и стестнителност.

Обърнах се бавно и той стоеше прекалено близо, нахлуваше дяволски в личното ми пространство. Погледнах го.

— Какво очакваш— Курвата от Вавилон? — Бях засрамена и ми беше неудобно, а това винаги ме караше да се ядосвам. Гневът се показа в гласа ми.

Усмивката му повехна в краищата.

— Не исках да те обидя. — Ръката му се вдигна сякаш да докосне косата ми.

Отстъпих от обхвата му.

— Какво е това с докосването?

— Видях начина, по който ме гледаш на вратата — каза той.

Усетих топлината да се изкачва по лицето ми, но не се обърнах този път.

— Ако искаш да идваш на вратата изглеждащ така, не ме обвинявай, когато гледам. Но не вади нещо повече от това. Изглеждаш добре, но фактът, че го приемаш толкова силно не е ласкателство за нито един от двама ни. Или ти си курва, или мислиш, че аз съм такава. За първото съм склона да повярвам. Второто знам че не е истина. — Приближих се до него, нарушавайки неговото лично пространство, изчервяването изчезна, оставяйки ме бледа и ядосана. — Така че, отдръпни се.

Беше негов ред да изглежда несигурен. Той отстъпи, сложи чаршафа така че да покрие колкото може повече от себе си и се поклони. Беше като от едно време, изтънчено движение, сякаш го е правил преди и го има предвид. Беше приятен жест с косата му спускаща се около него, но съм виждала по-добри. Не и от шест месеца, но съм виждала по-добри.

Той се изправи и лицето му беше сериозно. Изглеждаше искрен.

— Има два вида жени, които се движат около мъже като Едуард и мен, и знаят какви сме. Първите са курвите, без значение, колко много мъже имат; вторите са тези, които се държат стриктно върху бизнеса. Викам им, Мадони, защото те никога не спят с никого. Те се опитват да бъдат едно от момчетата. — Усмивката изви устните му отново. — Прости ми, ако съм разочарован, че си едно от момчетата. Тук съм от две седмици започвам да се чувствам самотен.

Поклатих глава.

— Две седмици, горкото бебенце. — преминах покрай него и взех големия куфар. Погледнах Едуард.

— Следващия път кажи слабостите ми на всички.

Вдигна си ръката в бойскаут знак.

— Никога не съм виждал Бернардо да прави това с никоя жена при първата си среща с нея, заклевам се.

Очите ми се присвиха, но гледах в очите му и му вярвах.

— Как така получих честта.

Той вдигна сака ми и се усмихна.

— Трябваше да видиш погледа на лицето си когато той слезе по стълбите с чаршафа. — Той се засмя, беше много мускулест смях. — Никога не съм те виждал толкова смутена.

Бернардо дойде до нас.

— Аз наистина, честно, нямах предвид да те засрамя. Просто не нося нищо в леглото така че наметнах това.

— Къде е Олаф? — попита Едуард.

— Муси се, че я доведе.

— Страхотно — казах. — Единият от вас мисли, че е Дон Жуан, а другият не иска да говори с мен. Това е просто перфектно. — Обърнах се и последвах Едуард към къщата.

Бернардо извика зад нас.

— Не прави грешка с Олаф, Анита. Той харесва жени в леглото си и той не е толкова придирчив, колкото съм аз, за начина по който ги получава. Аз бих бил по-внимателен с него, отколкото със себе си.