Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— Имаше ли отговор на въпроса ми там някъде?

— Аз няма да направя нищо, Едуард. Ти си готов да умраш за тях. Ако това не е любов, то това е толкова близо, че не мога да видя разликата. — Той кимна с глава.

— Хубаво е, че имам твоята благословия.-

— Нямаш я — казах аз.

— Но не мога да хвърлям камъни по твоя личен живот. Така че прави каквото си искаш. -

— Добре — каза той.

— Питър не е казал на Дона какво се е случило с него. Той ще има нужда от терапия.

— Защо ти не си и казала?

— Това не е моя тайна. Освен това, ти си неговият кандидат-баща, а ти знаеш. Вярвам, че ще направиш каквото трябва, Едуард. Ако той не иска Дона да знае, ще намериш заобиколен начин.

— Третираш ме като негов баща — каза Едуард.

— Колко видя от това което Питър направи на Аманда?

— Достатъчно-, каза Едуард.

— Той изпразни пълнителя в нея, Едуард. Той направи лицето и на спагети.

Изразът на лицето му… — Поклатих главата си. — Той е повече твой син отколкото на Дона и е било така откакто е убил убиеца на баща си, когато е бил на осем. -

— Мислиш ли, че той е като мен?-

— Като на нас-, казах аз, — като нас. Аз не знам дали можеш да възстановиш някой, който е пречупен толко рано. Аз не съм психиатър. Изцелението на хора не е моя работа.

— Не е и моя, — каза той.

— Никога не съм мислила, че ти липсват парчета от теб, от които си се отказал, за да бъдеш който и какъвто си, но когато те видях с Дона, Бека и Питър, видях съжаление в теб. Чудиш се какъв би бил живота, ако не беше срещнал Ван Клиф, или който по дяволите, е бил първият.

Той ме погледна със студени очи

— Отне ми дълго време да се разбере това, което видях в Дона. Откъде знаеше ти.

Аз вдигнах рамене.

— Може би, същото нещо мислех, че видях в Рамирез.

— Не е твърде късно за теб, Анита.-

— Твърде късно е за мен да имам бяла ограда, Едуард. Може би мога да измисля нещо, но не и това. Твърде късно е за това.

— Мислиш, че ще се проваля с Дона — каза той.

Аз поклатих глава.

— Аз не знам. Аз просто знам, че няма да проработи за мен. Аз не съм актьор като теб. Всеки, с който съм трябва да знае коя съм аз, всичко или няма да проработи. -

— Знаеш ли, с кое чудовище ще се установиш?-

— Не, но знам, че не мога да се крия от тях. Криенето от тях е като да се крия от това, което съм. Аз няма да го правя повече. -

— Мислиш ли, че бягам от себе си, като съм с Дона-.

— Не, аз мисля, че ти винаги си приемал чудовищната част от теб. Ти откри за първи път, че не всичко в теб е мъртво, както ти се искаше да бъде. Дона достигна тази част от теб, която не знаеше че е останала. -

— Да, — каза той. — И какво Ричард и Жан-Клод представят за теб?

— Не знам, но е време да разбера.-

Той се усмихна, но не беше щастлива усмивка. — На добър час.

— На теб също — казах аз.

— Ще се нуждаем — каза той.

Бих искала да споря, но той беше прав.

Обадих се на Ицпапалотл преди да си тръгна за дома. Тя беше разочарована, че не съм отишла лично, но не и ядосана. Мисля, че тя знаеше защо не искам да се ръкуваме отново. Тя беше убивала всеки слуга на всеки съперник вампир, пресичащ пътя и през последните петдесет години, но дори косъм от моята глава не падна. Мисля, че тя искаше тайната на триумвирата и че това я интересуваше, но не това е което ме спаси. Тя ме използва, да убия Мъжа на Червената жената.

Тя ми даде силата да го привличам, но също така и да устоя на чара му. Бях нейната стръв и оръжието и. Сега другия бог е мъртъв, а аз напусках територия и, преди тя да реши, че съм надживяла полезността си.

Тя отправи покана към господаря ми.

— Бихме имали много за обсъждане, господаря ти и аз

Аз и казах, че ще предам поканата. Ще го направя, но преди да се срещнат Жан-Клод и Ицпапалотл, адът ще замръзне. Може би Едуард имаше право. Може би Ричард и аз ще оцелеем след смърта на Жан-Клод. Но преживявайки смъртта му и преживявайки това което Ицпапалотл може да му направи, са две много различни неща.

Има толкова много по-лесни начини да убиш Жан-Клод. Начини, които ще се по-малко рисковани за Ричард и мен. Знам, че това е което Едуард искаше да направя.

Някои от приятелите ми гласуват по този начин също. Но аз имам президентското вето и не го искам мъртъв. Не съм сигурна какво искам, но знам, че го искам наоколо, така че да мога да реша.

Аз се връщам у дома и започвам като видя всички приятели, които пренебрегвах през последните месеци. Рони се среща с най-добърия приятел на Ричард. И какво от това, Ние двете все още можем да бъдем приятелки. Катрин имаше две години меден месец. Време е да спра да използвам това като извинениее, за да не я виждам. Мисля, че се чуствам неудобно от това колко ужасно щаслива е тя с мъж, който аз намирам за обикновен и малко скучен. Но тя грееше, когато е около него. Аз не съм светила много напоследък, около нито един от моите двама.