Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Той просто ме погледна. Преместих се сякаш, за да стигна бутоните. Бернардо улови намека ми. Той удари Маркс в главата със гипса си. Мъжът падна долу и аз натиснах бутона за затваряне на вратата. Вратите се затвориха тихо, докато Бернардо положи Маркс на пода.

— Искаш ли да го убия? — Бернардо попита.

— Не. — Но сега, ако аз отидех при Рамирес за помощ, Маркс би помислил, че той е бил навътре в това. По дяволите.

— Тук ли е колата на Едуард?

— Да.-

— Как Олаф си тръгна тогава?

Бернардо ме погледна.

— Ако той наистина прави това, той ще открадне кола и ще я зареже далеч от мястото на убийството. Няма шанс да използва колата на Едуард. -

— Ще се върне в къщата на Едуард за специалната си чанта — казах аз.

Вратите се отвориха на етажа където беше паркирал. Ние излезохме.

— Какво искаш да кажеш специална чанта

— Ако той ще ходи да я нареже, ще иска инструментите които обикновено използва.

Серийните убийци са много прецизни, когато става дума за начина, по който третират жертвите си. Те прекарват много време в планиране какво точно ще направят и как.

— Така че той е у Едуард?-

— Преди колко време си е отишъл?-

— Три часа, може би три и половина.-

— Не, той ще бъде при Далас, ако ще ходи там въобще.

Бернардо отвори колата и се качихме. Аз трябваше да извадя Браунинга от панталоните си. Барабанът е прекалено дълъг за в седнало положение като това. Накрая просто го държах в скута си. Гледах Бернардо да кара с превързаната гипсирана ръка.

— Искаш ли аз да карам?-

— Добре съм. Само ми кажи къде живее Далас и ще ни закарам.-

— По дяволите!-

Той вкара колата в паркинга и ме погледна.

— Полицията ще знае адреса.

— Когато Маркс се събуди, ще бъдем щастливи да останем извън затвора-, казах аз.

— Ние дори не знаем, дали Олаф е в къщата и-, каза той.

— Аз имам по-добър. Как да обясня, че ние знаем, че той е сериен убиец и не сме предупредили полицията по-рано. -

— Имаш ли мобиления телефон на Едуард? — Попитах.

Той не спори, просто се наведе и отвори жабката. Извадих телефона.

— На кой ще се обадиш?-

— Ицпапалотл. Тя ще знае адреса.-

— Тя ще изяде лицето на Олаф.-

— Може би, може би не. Така или иначе по-добре ни измъкни от паркинга преди Маркс да се събуди и започне да крещи.

Изкара ни от паркинга и тръгна бавно надолу по улицата. Набрах информация, и операторът беше щастлив да набере Обсидианова пеперуда за мен. Вече беше дневна светлина. Знаех, по-добре, отколкото да поискам самата Ицпапалотл, така че попитах за Пинотл и им казах, че е спешно и, че е Анита Блейк. Мисля, че беше името ми, което ме свърза, като че очакваха обаждането.

Пинотл дойде на лини с богатия си глас.

— Анита, господарката ми каза, че ще се обадиш-.

Обзалагам се че е сгрешила защо, но …

— Пинотл, имам нужда от адреса на проф. Далас — Мълчание на другия край на телефона.

— Тя е в опасност, Пинотл.-

— Тогава ние ще се погрижим за нея.-

— Ще се обадя в полицията по този въпрос, Пинотл. Те ще застрелят ягуарите ви на мига. -

— Вие сте притеснена за нашите хора? — , каза той.

— Дай ми адреса и аз ще се погрижа за това вместо вас, Пинотл.-

Мълчание с изключение на дишането му.

— Кажи на господарката си, благодаря за помоща, Пинотл. Знам, че съм жива сега, защото тя ми помогна. -

— Не си ядосана, че тя не ти каза всичко, което знаеше?

— Тя е многовековен вампир. Те не могат да си помогнат сами понякога.

— Тя е богиня.

— Ние просто спорим за семантика, Пинотл. И двамата знаем какво е тя. Моля те дай ми адреса. -

Той ми го даде. Прочетох напътствията на Бернардо, и потеглихме.

Обадих се на полицията по пътя. Направих го като анонимен сигнал. Казах им, че чувам писъци. Затворих без да давам името си. Ако Олаф не е там, тогава ще изплашат Далас и аз ще се извиня. Дори бих платила за всяка разбита ключалка.

— Защо не им каза истината? — Бернардо попита.

— Какво— Мисля, че някои сериен убиец е там, за да я убие. И как да знаете това, госпожо — Е, офицер, ще видите, че е така. Знам че той е сериен убиец от дни, но нашият общ приятел Тед Форестер му забрани да атакува жени, докато той е тук и ни помага да разрешим убийства с осакатяване. Вие сте чували за тези убийства. Кой е това— Това е Анита Блейк, убийцата на вампири. И какво знае един екзекутор за серийните убийци— Повече, отколкото си мислите. — Погледнах Бернардо.

— Добре, добре. Те все още ще задават въпроси, когато пристигнем в къщата. -