Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Той ме хвана за глезена, държейки крака ми срещу тялото си. Гледахме се взаимно и аз видях смъртта си в лицето му. Той хвърли ножа с една ръка, така че хватката се промени от разрязваща, към намушкваща. Държеше левия ми крак прикован, но десният ми крак все още беше на пода. Прегърнах горната част на тялото си с ръцете, навеждайки рамената надолу и отдръпнах десния си крак. Целех се в капачката на коляното. Тлалоци започна да нанася удара. Ритнах долния край на капачката на коляното му с всичката сила, която имах. Видях капачката на коляното да се измества настрани, изкълчена. Кракът се разпадна, той извика от болка, но острието продължаваше да идва.

Главата на Тлалоци избухна в душ от мозък и кости. Парчетата валяха върху мен и тялото падна на една страна, обсидиановото острие стържеше по каменния под докато ръката конвулсираше около дръжката.

Вгледах се в пещерата и видях Олаф да стои в подножието на каменните стълби. Той все още стоеше в позиция за стрелба, с една ръка, оръжието насочено натам където беше стоял жреца. Той мигна и аз гледах как концентрацията напуска лицето му, гледах нещо близко до човешко да се разлива по лицето му. Той тръгна към мен, с пистолета до себе си. В другата ръка държеше нож, кървав до дръжката.

Аз бършех мозъка на Тлалоци от лицето си, когато Олаф дойде да застане пред мен. — Никога не съм мислела, че ще го кажа, но, по дяволите, радвам се да те видя.-

Всъщност той се усмихна.

— Аз спасих живота ти.-

Това ме накара да се усмихна.

— Знам.

Рамирес слезе по стълбите с това, което приличаше на SWAT екип изцяло снаражен за битката зад него. Те зе рапръснаха на всички страни, неприятни на вид оръжия насочени към всеки сантиметър от пещерата. Рамирес просто стоеше там, с пистолет в ръка, търсейки нещо по което да стреля. Мъже от Националната гвардия, обурудвани с огнехвърлячки дойдоха след това, накрайника на огнехвърлячката насочена нагоре към тавана. Олаф почистваше ножа си в панталоните, сложи го в калъфа му и ми предложи ръка.

Ръката беше оцветена в червено, но аз я взех. Кожата му беше лепкава от кръв, но аз стиснах ръката му и му позволих да ме издърпа на крака.

Бернардо влезе в стаята с повече ченгета зад него. Неговият гипс беше червен от кръв, ножът стърчащ от него беше тъмен от кръвта, че изглеждаше черен. Той каза: — Ти си жива.

Аз кимнах.

— Благодарение на Олаф.-

Той ме натисна леко по ръката, след това ме пусна.

— Отново закъснях, каза Рамирес.

Аз поклатих глава.

— Има ли значение, който спасява деня, след като денят е спасен.

Другите полицаи започваха да се отпускат, след като осъзнаха, че няма по кой да стрелят.

— Това ли е всичко? — един от черно-маскираните ченгета попита.

Погледнах назад към далечния тунел.

— Има Кецалкоатъл в тунела.-

— Какво?-

— А… дракон.

Дори и през екипировката за битка можеше да се види как всички си обменяха погледи.

— Чудовище, ако предпочитате думата, но то е все още там.

Те се строиха и минаха покрай мен към тунела тичайки. Поколебаха при входа на тунела, а след това се мушнаха един по един. За първи път ги оставих. Бях изпълнила моята част. Освен това, те бяха много по-добре въоръжени от мен. Един от тях заповяда на Рамирес и на някои от другите по-цивилно изглеждащи полицаи, да ескортират цивилните до повърхността.

Рамирес дойде и застана пред мен.

— Ти кървиш. — Докосна разреза на ръката ми.

Обърнах се, за да види някои от другите порязвания.

— Избери си една.

Бернардо и другите ченгета, на които е било разпоредено да останат дойдоха да видят двамата мъртви мъже.

— Къде е този Мъж на Червенат жена, за който малкото влечуго продължаваше да говори? — едно от ченгетата попита.

Аз посочи тялото с нож стърчащ от гърдите.

Две от ченгетата отидоха да стоят над тялото.

— Той не прилича на бог. -

— Той е вампир-, казах аз.

Това пивлече вниманието на всички.

— Какво каза? — Рамирес попита.

— Нека да се концентрираме върху важните неща тук, момчета. Трябва да сме сигурни, че това тяло няма да стане пак. Повярвайте ми. Той е един мощен кучи син. Искаме той да остане мъртъв. -

Ченгето ритна тялото, което се разтресе така като само истинско мъртво тяло може

— Изглежда ми мъртъв.

Гледайки как крайниците му се помръдваха, ме накара да подскоча, като че ли се очаквах да седне и да каже, шегувам се, аз не съм мъртъв.

Тялото остана неподвижно, но това не успокои нервите ми.

— Трябва да вземем главата и да извадим сърцето му. След това да ги изгорим поотделно и да разпръсна пепелта в различни видове вода. Тогава ще изгорим тялото до пепел и ще я разпръснем в трети воден обект. -