Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Бях чела достатъчно за завладяването на Мексико от испанците, за да се съмнявам, че Христос има нещо общо с това, без значение колко много неща са били направени в негово име.

— Не вини Исус Христос за това, което испанците са направили на вашите хора. Нашия Бог ни е дал свободен избор, а това означава, че можем да изберем злото. Вярвам, че това е, което се случи с хората, които са завладели твоите хора. -

Той погледна надолу към мене и бе озадачен отново.

— Ти вярваш в това. Мога да кажа, че ти вярваш в това. -

— С цялото си сърце-, казах аз. — Не влагам други чуства.-

Той седна срещу кръста ми.

— Повечето от хората, които взех като дарове не вярваха много в нищо. Тези, които вярваха, не вярваха в твоя бял Христос. — Той ме докосна по лицето. — Но ти вярваш. -

— Да-, казах аз.

— Как може да вярваш в Бог, който би позволил да бъдеш доведена на това място и да бъдеш пожертвана в името на един чужд бог— -

— Ако вярваш само, когато е лесно, тогава не вярваш наистина, казах аз.

— Не е ли иронично, че ти, последовател на Бога, който ни унищожи, ще бъдеш това, което ще ми позволи да си върна силите. Когато взема твоята същност, ще бъда достатъчно силен, за да направя тази скъпоценната течност и ще бъда свободен от това място най-накрая.

— Какво искаш да кажеш, да вземеш моята същност? — Бях спряла да се страхувам, защото ние говорехме толкова дълго време или може би просто не можех дасе страхувам толкова дълго. Евентуално, ако не ме убиеш или ме нараниш, ще спра да се страхувам.

— Аз ще те целуна и ти ще станеш лека и суха като изсъхнала царевица. Ти ще ме нахраниш, както царевицата храни хората. — Той започна да ляга до мен, близо до свободната ми ръка.

Изведнъж бях отново изплашена. Надявах се, не бях права, но бях сигурна, че вече бях виждала какво искаше да направи в Осбидианова Пеперуда.

— Искаш да кажеш, че ще изсмучеш живота от мен и аз ще свърша приличайки на суха мумия. — Той погали с пръст бузата ми, очите му бяха тъжни сега, съжаляващи. — Това ще боли много и аз съжалявам за това, но дори и болката ти ще отиде, за да ме направи по-силен. — Той се наведе лицето си към мен. Имах свободна ръка и нож в джоба си, но ако го вземех твърде скоро и се провалих, оставах без други опции. Къде, по дяволите беше Рамирез?

— Значи ще ме измъчваш. Велико, казах аз.

Той се отдръпна от мен, само малко.

— Това не е мъчение. Това е начинът, по който всичките ми жреци чакаха събуждането ми. -

— Кой върна жреците обратно? — Попитах.

— Аз събудих Тлалоци, но бях слаб и нямах повече кръв да дам на другите. След това, преди да може да събуди другите, човек който наричате Райкър наруши нашето място за почивка. — Той гледаше в пространството, като че ли го виждаше отново.

— Той открил това, което наричаш мумии на моите жреци. Много от тях бяха разкъсани от хората му, търсейки скъпоценни камъни в тях. — Гневът потъмни лицето му, открадна спокойствието от очите му. — Кетцалкоатъл все още не беше буден иначе ние щяхме да убием всички тях. Те взеха неща, които принадлежаха на моите жреци. Той ме накара да се намеря друг начин да ги върна към живот. -

— Кожа-, казах аз.

Той погледна надолу към мен.

— Да, има начини да им даде живот.

— Така че ти преследваше хората, които са осквернили … място за покой, и хората, които са купили неща, които принадлежат на твоите хора. -

— Да, — каза той.

Предполагам, че от определена гледна точка това е справедливо. Ако нямаш способноста да чустваш милост, тогава това е страхотен план.

— Ти си убил и си взел органи от хора, които са надарени — , казах аз.

— Надарени? .

— Вещици, brujos

— Ах, да, не желаех да ги оставя живи, за да ни преследват, преди да вляза в силите си. — Той докосваше лицето ми отново, галеше го. Мисля, че се връщаше обратно на път да ми даде своята „целувка”.

— Какво точно е влизането в силата си? — Попитах. Докато можех да го накарам да говори, той нямаще да ме убие. Мога да измислям въпроси цяла нощ.

— Ще бъда смъртен и безсмъртен.-

Аз впих очи в него.

— Какво искаш да кажеш смъртен?-

— Кръвта ти ще ме направи смъртен. Твоята същност ще ме направи безсмъртен.-

Аз се намръщих към него.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.-

Той сложи длани на лицето ми като любовник.

— Как би могла да разбереш боговете. — Той протегна ръката си, а мъжът с кожата му подаде дълга игла от кост. Може би аз не знаех какво щеше да направи.

— Това за какво е?-

Той държеше иглата, може би дванадесет сантиметра дълга, въртейки я бавно между си пръстите си.