Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Мъжът върна острието обратно в ножницата му и извади втори нож от ножница зад гърба му. Начинът, по който носите резервен пистолет. Когато го повдигна на светлината от камина, то блесна като сребро, стомана. Със или без високо съдържание на сребро, то все пак ще мине през жилетка много по-бързо от обсидиановото острие.

Той хлъзна върха по раменния шев на жилетката. Най-накрая трябваше да кажа нещо.

— Просто планирате за извадите сърцето ми?-

— Сърцето ти ще остане в гърдите ти, където му е мястото-, каза „Бога”.

— Тогава защо искаш да махнеш жилетката? — Най-накрая обърнах главата си и погледнах към него, макар и не в очите му.

— Ако ти не докоснеш гърдите ми с ръка, има и други части на тялото ти, които могат да чувстват — , каза той.

Това беше почти достатъчно да ме накара да му дам ръката си, почти. Не ми харесваше това за други части на тялото ми, които могат да чувстват. Но би било необходимо време, за да свалят жилетката, а ако просто дам ръката си, това няма да отнеме никакво време. Имах нужда от време.

Жилетката падна по-бързо, отколкото си мислех. Тя не е проектирана да устои на рязане с нож. Те издръпаха парчета от жилетка от мен, подръпвайки последните от под гърба ми.Съпругът на Червената жена се покачи до мен. Той коленичи, гледаше надолу към мен, но не гледаше в лицето ми. Той проследи очертанията на сутиена ми с върха на пръста. Проследявайки толкова леко по кожата ми.

— Какво е това? — Той проследи под сутиена назад и напред, назад и напред.

— Банели, казах аз.

Той проследи черна дантела в горната част на сутиена.

— Толкова много нови неща за учене. -

— Радвам се, че ти харесва-, казах аз. Той не схвана сарказма. Може би беше имунизиран срещу него.

Той направи това, което очаквах. Качи се върху мен. Но не застана в стандартната мисионерска поза. Намести се по-ниско, докато гърдите му се притискаха към мен. С нашата разлика във височината, това постави слабините му безопасно под моите. Така че това не беше изнасилване. Може би просто аз се притеснявам толкова много за това. Но по някакъв начин знаейки, той не искаше секс, се плашех повече. Имаше по-лоши неща, които можеше да вземе от мен, отколкото секс, като например съзнанието ми.

Гърдите му притиска моите, гладки, топли, много човешки. Нищо лошо не се случи. Странно, но това не забави неистовия ритъм на сърцето ми нито ме накара да погледна в очите му.

— Усещаш ли го? — , попита той.

Аз просто продължавах да гледам вторачено в далечната стена на пещерата.

— Не знам какво имаш предвид

Гърдите му се натискаха по-силно срещу мен.

— Усещаш ли ударите на сърцето ми?-

Това не беше въпрос, който очаквах, така че действително се замислих над него.

Опитах се да усетя ритъма на сърцето му, отговорящо срещу мен, но всичко което можех да почувствам беше собственият си паниран пулс.

— Съжалявам, всичко, което усещам е моя пулс.

— И това е проблем-, каза той.

Аз всъщност го погледнах тогава, получавайки кратък поглед от лицето му, толкова близо до моето, изумителните блясъци от неговите синьо-зелени очи на това тъмно лице. Погледнах назад към стената.

— Какво искаш да кажеш?-

— Сърцето ми не бие.

Опитах се да почувствам сърцето му, опитах се да усетя пулса на живота му чрез топла плът на гърдите му. Концентрирането върху това забави собственото ми сърце. Не винаги сте наясно с сърцебиенето на мъжа срещу тялото ти, но когато лежите гърди в гърди, обикновено се усеща. Но гърдите му натискаха тихо над мойте.

Преместих свободната си ръка бавно към него. Той се изправи, подпирайки се на ръцете си, за да мога да притисна ръката си срещу гърдите му. Кожата му беше топла и гладка, почти съвършенна, но нищо не биеше под моята ръка. Или той нямаше сърце, или то не биеше.

— Аз съм единствено тяло. Червената жена не живее в мен. Сърцето ми не годно за жертвоприношение, без нейното докосване. -

Това ме накара да погледна към него. Погледнах в тези спокойни очи.

— Жертвоприношение— Ти ще жертваш себе си?-

Очите му останаха нежни и пълни с надежда.

— Аз ще бъда жертва за създателя на боговете. Те трябва да се хранят с кръв на бог, както са правели от началото на времето — .

Опитах се да прочета нещо в това приятно, красиво лице. Някакво съмнение,страх, нещо, което можах да разбера.

— Ще оставиш жреца си да те разреже?-

— Да, но аз ще се преродя.-

— Сигурен ли си в това? — Казах аз.

— Сърцето ми ще бъде достатъчно силно, за да бие извън тялото ми и когато бъде поставено обратно в мен, старите богове ще се завърнат от изгнание, където вашият Христос ги хвърли. — Лицето му, повече от думите му, казваха, че той вярваше в това.