Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— Не свикваш с подобни глупости.-

— Все едно не се свиква с изваждането на сърцата на хората— Ти го направи като стар професионалист.

Аз рамене,

— Практиката води до съвършенството.

— Това е улицата — каза Бернардо.

Улицата беше тиха, точно като преди зора. Автомобилите стояха е алеите за паркиране, но хората стояха на алеите си и зяпаха маркираната полицейска кола, която седеше пред къщата на Далас. Една от вратите беше отворена запълвайки тихия и спокоен квартал с радио пръщене. Светлините се въртяха бледи и недовършени като играчките на децата в тежката светлина на утрото.

Къщата на проф. Далас беше малка ферма с тези изкуствени кирпичени стени, които всички тук толкова обичат. В светлината на ранната сутрин изглеждаше почти златисто, като че ли светеше. Бернардо паркира покрай пътя.

— Е? — Попитах.

— Аз съм с теб. — Но преди да можем да извадим оръжие, двама униформени дойдоха от къщата с Далас в халат. Седяхме там и я гледахме, усмихвайки се на полицаите, докато те се извиняваха за притеснението. Тя вдигна очи, забеляза ни.

Изглеждаше озадачена, но махна към нас.

— Анита, погледни в пощенската кутия, — Бернардо каза:

Колата ни беше почти точно пред пощенската кутия. Имаше бял плик, пакрепен на предната част на пощенска кутия с нож. Моето име с печатни букви на лицевата страна на плика. Никой не го беше забелязал още, освен нас. Колата на Едуард беше достатъчно висока, за да го скрие от съседите.

— Можеш ли да ми помогнеш да го скрия от ченгетата.

— С удоволствие.

Излязох от колата, оставяйки Браунинга върху седалката, защото не можех да измисля начин да го мушна в панталона си, без полицията да забележи, че го правя, а нямах разрешитено в себе си. Може и да съм в състояние да се преструвам, че съм федерална, но може би няма да мога. А и това е федерално престъпление, да се представяте за федерален агент.

Бернардо и аз бяхме нападнали полицай. Нямахме нужда от повече обвинения.

Бернардо извади ножа, като направи движението да изглежда естествено. Пликът падна в ръката ми и аз се приближих до къщата удряйки бедрото си с плика, сякаш го носех от колата. Нито едно от ченгетата не изкрещя:

— Стой, крадец! — така че аз продължавах да се движа. Не знам Бернардо какво е направи с ножа. Просто изчезна.

— Здравей, Далас, какво става.

— Някой си е направил шега с телефонно обаждане за крясъци, идващи от моята къща. -

— Кой би направил такова подло нещо? — Бернардо попита.

Аз се намръщих към него.

Той ми се усмихна, доволен от себе си.

— И ти ли получи обаждане? — попита тя.

— Аз получих-, каза Бернардо. — Те се обадиха на мобилния телефон на Едуард, казаха, че си в опасност.

Униформените ченгетата направиха същата грешка, която персонала в болницата беше направил. Те се представиха с ранг и име и си стиснахме ръцете. Казах:

— Анита Блейк. Това е Бернардо .-

— Той не е… — Полицаят погледна неудобно, веднага след като започна да го казва.

— Не, аз не съм федерален агент-, каза Бернардо. Имаше горчивина в неговия глас.

— Заради косата е-, казах аз. — Те никога не съм виждали мъж агент с дълга коса.

— Разбира се, че е косата.

Униформените си отидоха, оставяйки ни на прага на къщата на Далас в сутрешната светлина, с любопитните съседи, които излизаха да видят какво се случва час след зори на тихата и спокойна улица.

— Искате ли да влезете вътре— Вече започнах да правя кафе.-

— Разбира се.

Бернардо ме погледна, но ме последва вътре.

Кухнята беше малка, квадратна ичиста като такава, която не се използва много.

— Какво наистина се случва, Анита.

Седнах на нейната маса и отворих плика с моето име върху него. Беше написано с главни букви.

АНИТА,

ЗНАЕХ ОТ МОМЕНТА В ПЕЩЕРАТА,ЧЕ ТИ ЩЕ МИСЛИШ КАТО МЕН ЧУСТВАХ, ЧЕ ТИ ЩЕ ЗНАЕШ КЪДЕ БИХ ОТИШЪЛ ДА ЛУВУВАМ… И ЕТО ТЕ ТУК. АЗ СЪМ НАБЛИЗО.

Това ме накара да се огледам.

— Той казва, че е наблизо.-

Бернардо извади пистолета си. Той се изправи и започна да гледа през прозорците.

Върнах се към бележката.

ГЛЕДАХ КАК ДОЙДОХТЕ ДА СПАСИТЕ ДОБРАТА ПРОФЕСОРКА. ГЛЕДАХ КАК ВЗЕ ПИСМОТО И ЗНАМ ЧЕ ГО ЧЕТЕШ СЕГА. АЗ ОМАЛОВАЖИХ ДУМИТЕ НА ЕДУАРД, КОГАТО ТОЙ ГОВОРЕШЕ ЗА СРОДНА ДУША. ДЪЛЖА МУ ИЗВИНЕНИЕ… КОГАТО ТЕ ВИДЯХ ДА ВЗИМАШ СЪРЦЕТО МУ, С ТАКАВА ПРАКТИКА, ЗНАЕХ ЧЕ ТИ СИ КАТО МЕН… КОЛКО СИ УБИЛА— КОЛКО СЪРЦА СИ ИЗТРЪГНАЛА— КОЛКО ГЛАВИ СИ ВЗЕЛА .ЩЕ СПОРИШ СЪС СЕБЕ СИ, ЧЕ НЕ СИ КАТО МЕН. МОЖЕ ДА НЕ ВЗИМАШ ТРОФЕИ, НО ТИ ВСЕ ПАК ЖИВЕЕШ ЗА УБИЙСТВАТА АНИТА. ТИ БИ ПОВЕХНАЛА И УМРЯЛА БЕЗ НАСИЛИЕ. КАКЪВ ТРИК НА СЪДБАТА Е ДА ТЕ НАПРАВИ ФИЗИЧЕСКИ ЖЕНА, КОИТО УБИВАМ ОТНОВО И ОТНОВО И В ВСЕ ПАК ДА СЛОЖИ В ТОВА МАЛКО ТЯЛО, ДРУГАТА ПОЛОВИНА НА МОЯТА ДУША— ПОВЕЧЕТО ОТ ВАМПИРИТЕ, КОИТО СИ УБИЛА, МЪЖЕ ЛИ СА— ИМАШ ЛИ СИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЖЕРТВИТЕ АНИТА— С УДОВОЛСТВИЕ БИХ ЛОВУВАЛ С ТЕБ. БИХ ЛОВУВАЛ ТВОИТЕ ЖЕРТВИ, ЗАЩОТО ЗНАМ ЧЕ ТИ НЯМА ДА ЛОВУВАШ МОИТЕ. НО НИЕ ВСЕ ПАК БИХМЕ УБИВАЛИ ЗАЕДНО И БИХМЕ РЯЗАЛИ ТЕЛАТА И ТОВА БИ БИЛО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ МЕЧТАЛ ДА СПОДЕЛЯ С ЖЕНА.