Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Десет дни след инцидента, Едуард беше буден и говореше. Вън от опасност. Най-накрая можех да се прибера вкъщи. Когато им казах, че най-накрая си утивам у дома, Дона ме прегърна силно, разплака се и каза:

— Трябва да кажеш сбогом на децата.

Аз я уверих, че ще го направя и тя ни остави сами, да си кажем довиждане.Дръпнах стол до леглото и наблюдавах лицето му. Той все още беше блед,но вече приличаше на Едуард отново. Тази студена пустота беше се върнала в очите му когато никой освен мен гладаше.

— Какво не е наред? — , попита той.

— Не може ли просто да бъде, защото едва не умря-, казах аз.

— Не, — каза той.

Усмихнах се, но той не е усмихна.

— Бернардо дойде да ме види, но Олаф не — каза той.

Тогава разбрах, това, което той мислеше, че чакам, за да му кажа.

— Мислиш си, че съм убила Олаф и чакам да станеш достатъчно здрав, за да ти дам същия избор, която ми даде след като Харли умря: — Засмях се. — Исусе, Едуард.

— Не си го убила. — Гледах го как се отпусна във възглавницата си, видимо отпуснат.

— Не, не съм го убила.-

Той успя да се усмихне слабо.

— Това нямаше да бъде същия избор. Но ако убиеше Олаф, нямаше да искаш да ми дължиш друга услуга.

— Ти се страхуваше че ще се стигне до точка, която да го превърне в престрелка като в ОК Corral.

— Да, — каза той.

— Мислех, че искаш да видиш кой от нас е по-добър.-

— Мислех си, че умирам на стълбите. Всичко, за което можех да мисля е, че Питър и Бека ще умрат там, с мен. Бернардо и Олаф бяха там, но ти отиде нагоре по стълбите и не се върна. Когато се показа зад този ъгъл, знаех, че ще изведеш хлапетата. Знаех, че ще рискуваш живота си за техните. Бернардо и Олаф щяха да се опитат, но децата не биха били техен приоритет. Знаех, че ще бъдат твой. Когато припаднах в пещера, не бях притеснен. Знаех, че ще го направиш както трябва.

— Какво искаш да кажеш, Едуард?-

— Аз казвам, ако беше убила Олаф, бих ти простил, защото Питър и Ребека означават повече за мен от това.

Взех писмото на Олаф от задния си джоб и му го подадох. Гледах лицето му докато го прочете . Нищо не трепна, освен очите му. Никаква реакция.

— Той е добър човек да ти пази гърба, Анита.

— Нали не предлагаш да се срещам с Олаф?

Той почти се засмя.

— Не, по дяволите. Остани далеч от него, ако можеш. Ако дойде в Сейнт Луис, убий го. Не чакай да си го заслужи. Просто го направи.

— Мислех, че той е твой приятел.-

— Не е приятел. Съдружник. Това не е същото.

— Съгласна съм, някой трябва да убие Олаф, но защо си толкова категоричен изведнъж— Доверяваш му се достатъчно, за да го доведеш тук, в твоя град.

— Олаф никога не е имал приятелка. Той е имал курви и е имал жертвите си. Може би това е истинската любов, но мисля, че ако той се появяви и установи, че няма да бъдеш малката серийна убийца - приятелка, той ще стане враждебен. Не искаш да знаеш какъв е тогава, когато е жесток, Анита. Наистина, наистина не искаш.

— Страхуваш се, че ще дойде след мен.

— Ако дойде в града, ми се обади.

Аз кимнах.

— Ще се обадя — Имах и други въпроси. — В къщата на Райкър възникна едно загадъчно изтичане на газ и се взриви до Kingdom Come. Без оцелели, без тела, никакви доказателства, че сме направили бъркотия или че Райкър и хората му са направили нещо. Беше ли Ван Клиф.

— Не той лично-, каза Едуард.

— Знаеш следващия въпрос-, казах аз.

— Знам-, каза той.

— Няма да ми кажеш, нали?

— Не мога да ти кажа, Анита. Едно от условията, за да напусна е, никога да не говоря за това с никого. Ако не го спазя, те ще дойдат за мен.

— Аз не бих казала на никого.

Той поклати глава.

— Не, Анита, повярвай ми. Невежеството е блаженство.

— Това е изключително разочароващо, — Казах аз.

Той се усмихна.

— Знам, и съжалявам.-

— Не, не съжаляваш. Ти обичаш тайните.

— Не и тази— каза той. Имаше нещо в близко до тъга в очите му и за първи път разбрах със сигурност, че там някъде е имало мила, нежна версия на Едуард. Той не е бил роден по този начин. Той е бил направен ,както чудовището Франкенщайн.

— Няма отговор, а?

— Не, — каза той.

Гледахме се един друг, но нито един от нас не изглеждаше нетърпелив.

— Добре-, казах аз.

— Добре, какво? — попита той.

Повдигнах рамене.

— Няма да отговаряш на въпроси за миналото си, добре. Отговори на още един. Ще се ожениш ли за Дона—.

— Ако кажа да, какво ще правиш?-

Въздъхнах.

— Бях готова да те убия, за да те държа далеч от тях, когато дойдох тук. Но какво е любовта, Едуард— Ти си готов да се откажеш от живота си за децата. Ще направиш същото и за Дона. Тя е убедена, че ти си мечтания мъж. Това е добро дело. Бека и е казала това, което си направил, какво сме направили. Питър го подкрепи. Така че по някъкъв начин, и тримата знаят какъв си, кой си. Дона е спокойна с него. — Спрях да говоря.