Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Бележката не беше подписана. Голяма изненада, тъй като може би щях да го дам на полицията.

— Изглеждаш бледа, — Далас каза.

— Какво пише в бележката? — попита Бернардо.

Подадох му я.

— Не мисля, че той е там да ни убие или дори нея.

— За кого говорите? — попита тя.

Казах и, а тя ми се присмя.

— Знаеш, че съм екзекутор на вампири.

— Да. -

— Убих друг вампир снощи. Този, който Ицпапалотл искаше да убия. Тя ми помогна да го направя. Това е сърцето, което взех. -

Бернардо чете по-бързо отколкото си мислех:

— Господи, Анита, Олаф си пада по теб. -

— Пада — казах аз, — Пада, Боже, има трябва да има друга дума за това.

Далас попита:

— Мога ли да го прочета?-

— Мисля, че трябва, защото той не е чакал тук само, за да ме зърне. Той е изчакал, защото, ако аз не се появях, той щеше да дойде тук и да те накълца. — Тя се опита да се разсмее, но трябва да е имало нещо в лицето ми, което задави смеха и се пресегна с треперещи ръце за писмото.

Тя го прочете и каза:

— Кой е този?-

— Олаф — казах аз.

— Но той беше толкова мил.

Бернардо направи груб звук.

— Довери ми се, Далас. Олаф не е мил.

Тя погледна от единия към другия.

— Ти не се майтапиш, нали?

— Той е сериен убиец. Аз просто не мисля, че някога е убивал в тази страна.

— Трябва да го предадете в полицията-, каза тя.

— Нямам никакви доказателства .

— Освен това, — Бернардо каза: — Какво ако той е един от вампирите?

— Какво искаш да кажеш? — Далас попита.

— Той имаше предвид, че ти би защитила някой от вампирите пред полицията, защото щеше да знаеш, че вампирите ще се погрижат за него — казах аз.

— Е, да, предполагам.

— И ние ще се погрижим за това-, каза Бернардо.

Тя погледна от единия към другия от нас и за първи път изглеждаше изплашена.

— Дали ще се върне?

— За вас, не мисля така-, каза Бернардо. Той ме погледна.

— Но съм сигурен, че ще намери причина да дойде в Сейнт Луис.

Бих искала да кажа, че греши, но студеното стегнато усещане в стомаха ми, се съгласяваше с Бернардо. Щях да видя Олаф отново. Трябваше просто да се реша какво ще направя, когато го срещнех. Той не беше направил нищо лошо в това пътуване. Не само не можех да докажа, че е сериен убиец, той не беше направил нищо по-лошо от това което аз правех този път. Коя съм аз, че да хвърлям камъни — И все пак, все пак, се надявах да стои далеч от мен. Заради повече причини, отколкото ми се искаше да призная, може би. Може би по същите причини, заради които ще го убия, ако той дойде. Защото може би има известна доза истина в това, което той е написал. Имах повече от петдесет убива. Какво наистина ме различаваше от хора като Олаф— Мотив, метод— Ако това са единствените разлики, тогава Олаф е прав и аз не можех да го оставя да е прав. Просто не можех да приема това. Развивайки се като Едуард е проблем. Развивайки се да бъда като Олаф е кошмар.

Маркс се опита да повдигне обвинение в нападение, но Бернардо и аз казахме, че не знаем за какво става дума. Доктор Евънс заяви, че нараняванията му не съответстват с удар от човек. Това нямаше да проработи само че Маркс беше опрян в ъгъла за това как се беше справил със случая. Той беше на пресконференцията, на която обществеността беше уверена, че опасността е свършила, но Рамирес стоеше там, до него, заедно с агент Брадфорд. И аз. Те поставиха Тед и Бернардо там също. Ние не отговаряхме на въпроси, но снимката ни беше във вестниците. Предпочитах да не беше, но аз знаех че това ще зарадва Бърт, шефа ми и отпечатаха в няколко национални вестника, че аз съм Анита Блейк от — Съживители ООД -. Бърт го хареса.

Едуард хвана вторична инфекция от нещо, което е било размазано на кладата. Той получи рецидив и аз останах. Дона и аз се редувахме да седим до леглото му. Седяхме до леглото на Бека. Стигна се до етап, когато малко момиченце плачеше, когато си тръгнах.

Питър прекара доста време в игри с нея, опитвайки се да я накара да се усмихне. Но очите му, имаха този празен поглед, който получавате, когато не спите добре. Той нямаше да говори с мен или Дона. Единственото нещо, което призна пред нея, беше побоя. Той не и беше разказал за изнасилването. Аз не предадох неговата тайна. Първо, не бях сигурена, че тя може да се справи още един шок. Второ, не беше моя тайна, за да я кажа. Дона всъщност израсна в случая. Тя беше като невероятен стълб от сила за децата, за Тед, въпреки че той не можеше да я чуе как му говори. Тя нито веднъж не се обърна към мен през сълзи. Беше все едно този нов човек е възкръснал от пепелта на лицето, което бях срещнала за първи път. Това ме спаси, да не я нараня.