Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— По този начин те ще изпратят кола на полицията на Албакърки възможно най-скоро. Те ще са там, преди ние да се доближим .

— Не мислех, че ти дори хареса Далас, когато я срещна.-

— Няма значение дали я харесвам или не.-

— Разбира се че има — каза той.

— Ако аз не я харесвам, ще оставим Олаф просто да я накълца, така ли?-

— Той спаси живота ти. Той спаси и моя. Ние не дължим нищо на тази жена.-

Погледнах го, опитвайки се да прочета лицето му само от профила му.

— Да не би да казваш, че няма да ме подкрепиш за това, Бернардо— Защото, ако ти не си на моя страна по този въпрос, тогава трябва да знам, защото ако излезем срещу Олаф, и ти се поколебаеш, тогава ще се убиеш, а може би и мен. -

— Ако вляза, ще отида готов да го убия.-

— Ако? — Казах аз.

— Дължа му живота си, Анита. Докато бяхме в Райкър, ние спасихме взаимно животите си. Ние разчитахме един на друг и знаехме че другият ще бъде там.

Аз не дължа на тази мацка, Далас, нищо. -

— Тогава остани в колата. — Една мисъл ми хрумна. — Или искаш да кажеш, че ти си на негова страна, наистина на негова страна? — Вече имах Браунинга в ръката си. Натиснах предазителя и той го чу. Видях го да замръзва.

— Е, това не е честно. Ако извадя пистолет с лявата си ръка, тогава всичко се проваля.

— Не ми харесва пътят, по който върви разговора-, казах аз.

— Всичко, което казвам, Анита, е, че ако можем да спасим Далас и Олаф се измъкне, ние трябва да го пуснем. Това ще изравни нещата между всички нас.

— Ако Далас е невредима, ще помисля за това. Това е най-доброто което мога да направя. Но нека да ти припомня, ако имаш намерение да ме убиеш, за да помогнеш на Олаф, че Едуард ще живее. Той ще преследва и двама ви и ти го знаеш. -

— Ей, никога не съм казвал нищо за стреляне по теб.

— Просто се опитвам да тествам границите на нашето неразбирателство, Бернардо, защото повярвай ми, не искаш да те разбера погрешно. -

— Няма недоразумение-, каза Бернардо и в гласа му нямаше никакво дразнене, само суха сериозност, която ми напомняше за Едуард. — Мисля, че е тъпо да предадем Олаф на полицията.

— Те вече ще са там, Бернардо.-

— Ако има само двама униформени, ние можем да му помогнем да избяга.-

— Да не би да казваш да убием полицаи ?

— Не съм казал това.

— Недей. Не отивай там, защото не само няма да те последвам, а ще те погреба там.

— Зради две ченгета, които дори не познаваш.-

— Да, заради две ченгета, които дори не познавам.

— Защо? — каза той.

Поклатих глава.

— Бернардо, ако трябва да попиташ за това, тогава не би разбрал отговора. -

Той погледна към мен.

— Едуард каза, че си един от най-добрите стрелци, които той е виждал. Той каза, че имаш само две слабости. Твърде си близка с чудовища и мислиш, твърде много като честен полицай.

— Честен полицай, това ми харесва — казах аз.

— Аз съм те виждал, Анита. Ти си толкова убиец като Олаф и мен. Ти не си ченге. Никога не си била.

— Каквото и да съм аз, няма да убиваме полицаите там. Ако Далас е здрава и читава, ще обсъдим пускането на Олаф, но ако той я е наранил, тогава ще си плати. Ако не ти харесва плана, дай си оръжията и чакай в колата. Ще отида сама.

Бернардо ме погледна.

— Какво ще ми попречи да те излъжа, запазвайки си пистолетите и да те застрелям в гръб?

— Ти повече се страхуваш от Едуард, отколкото си благодарен на Олаф.-

— Сигурна си в това — каза той.

— Знам, че Олаф има повече правила на честта от теб. Ако наистина се чустваше толкова дяволски благодарен, щеше да кажеш нещо преди да се обадя на ченгетата. Защитата на Олаф не беше първата ти мисъл, или дори втората, или дори трета.

— Едуард каза, че си един от най-верните хора, които той е срещал. Така че защо не предпазваш Олаф.

— Той ловува жени, Бернардо. Той ги ловува, не защото му е платено или иска отмъщение, а защото това е, което той прави. Той е като бясно куче, което продължава да атакува хора. В крайна сметка, трябва да го преспиш.

— Отиваш там планирайки да го убиеш-, каза Бернардо.

— Не, не планирам. Не забравяй, че ако убия някой от вас, аз или ще дължа на Едуард друга услуга, или ще трябва да извадя пистолет срещу него и най-накрая да разберем кой от нас е по-добър. Аз не мисля, че ще оцелея в последното и не искам да дължа отново услуга на Едуард. Имах проблясък от другия му живот в къщата на Райкър. Не искам да бъда в друга престрелка. Това не е моята чаша чай.

— Това не е чашата чай на никого-, каза Бернардо. — Просто свикваш с него.