Карън Ченс - Докосни мрака

Неговото лице беше с прекалено остри черти, за да бъде красиво с високи скули и твърди ъгли, но деликатността на някои от чертите му беше в негов плюс. Косата му бе сплетена на дебела плитка, сигурен знак, че работи, тъй като предпочиташе да я носи свободно, но няколко кичура бяха разпилени и се носеха около главата му като красиви нишки. Майк беше подбрал облеклото: черна копринена риза, изплетена като паяжина, която повече разкриваше, вместо да прикрива, лъскави черни джинси, които му прилепваха като втора кожа и черни кожени ботуши, които стигаха до средата на бедрата му. Той изглеждаше така, сякаш е титуляр в стриптийз бар, а не сервитьор, но екзотичната топяща се в устата ви сексуалност натискаше бутоните на готик клиентите. Аз също го намирах за уникален.

Преди около година Майк реши, че в Атланта има достатъчно кънтри клубове, затова превърна семейната кръчма в прогресивен рай горе и мечта на готите — долу, в мазето. Някои местни се оплакваха, но младите го обожаваха. Томас изглеждаше така, сякаш е проектиран за това място заедно с декора, а и той допринесе много за бизнеса, но ме притесняваше това, че прекарва по-голямата част от нощта като отхвърля предложения. Всъщност допусках, че ги отказва, защото никога не доведе някой в апартамента, но понякога се чудех, докато го наблюдавах в гръб, дали това, че му уредих тази работа не бе едно от глупавите ми решения.

Томас изглеждаше много по-добре, отколкото първият път, когато го видях да се мотае в местния приют, с един вид загаснали очи, които ми бяха познати от собствените ми дни на улицата. Лиза Портър, управител и самоназначила се майка квачка на приюта, ни запозна, когато бях там през една от непостоянните ми благотворителни изяви. Говорехме си, докато сортирахме новите дарени дрехи в купчини от използваеми, нуждаещи се от поправка и ставащи само за парцали. Това подсказваше нещо за самоличността на Томас и на вечерта го споменах на Майк. Той беше нает след кратко интервю на следващия ден. Майк казваше, че това е най-доброто попадение, което някога е имал. — Томас никога не се разболяваше, никога не се оплакваше и изглеждаше невероятно. Не бях сигурна относно последната част: видът му беше поразителен, но лично аз мислех, че има нужда от пъпка или белег, някакво петно върху цялата тази бледа златна кожа, за да изглежда по-реален. Той приличаше на немъртъв повече, отколкото повечето от вампирите, които познавах, и имаше тяхното спокойствие и увереност. Но той беше жив и докато стоях настрани от него, вероятно щеше да остане такъв.

— Томас, имаш ли минутка?

Не мислех, че ме е чул от музиката, която диджеят поддържаше болезнено силна, но той кимна. Не се предполагаше да съм в бара толкова рано и той разбра, че нещо се е случило. Прокарахме си път през тълпата, което ми спечели един мръснишки поглед от жена с пурпурни сенки и черно червило за това, че се измъквах с главната атракция. Или, може би, тя не харесваше моята тениска с усмихнато личице и обеци. Принципно носех готически неща или нещо такова, но без да изглеждам отблъскващо — на блондинките не им отиваше черният цвят — това обикновено се случваше, докато работех. Бързо открих, че никой не приема на сериозно ясновидците, ако са облечени в пастелни тонове. Но през свободните си дни имах правото да не изглеждам така, сякаш отивах на погребение. Животът ми бе достатъчно депресиращ и без чужда помощ.

Свихме зад бара към задната стая. Там беше по-тихо, което означаваше, че можехме да се чуваме, ако стояхме близо един до друг и крещяхме, но шумът бе по-малкият проблем. Докато гледах лицето на Томас се чудех какво да му кажа. И Томас като мен беше от малък на улицата. За разлика от мен обаче, той нямаше нищо за предлагане, освен себе си. Не харесвах изражението на очите му, когато го питах за миналото му, така че избягвах темата, макар че историята едва ли бе по-различна от обикновеното. Повечето хлапета на улицата имат една и съща история, която се върти около това, че биват използвани, малтретирани и захвърлени на боклука. Мислех, че съм му направила услуга предоставяйки му свободната си стая и осигурявайки му истинска работа, но споделянето на яростта на Тони бе висока цена за плащане за няколко месеца стабилност.

Нашата връзка не беше толкова силна, че да ми помогне да открия начин да запазя Томас в безопасност, без да изглежда, че го използвам. Част от проблема беше, че никой от нас не обичаше да споделя, а и не помагаше и фактът, че бяхме започнали живота си с трудности. В нощта, когато се премести при мен, излязох от банята и го намерих да лежи гол на леглото ми, косата му беше разпиляна като черно мастилено петно на белите ми чаршафи. Стоях там, стискайки кърпата си с Мечо Пух и го зяпах, докато той се протягаше като голяма котка върху пухения ми юрган, целият гладки мускули и грация. Той бе абсолютно невъзмутим и можех да видя защо; изобщо не приличаше на гладно улично хлапе. Никога не го бях питала за възрастта му, но предполагах, че е по-малък от мен. Което го правеше прекалено млад, за да има този специфичен поглед в очите.