Карън Ченс - Докосни мрака

Винаги съм била един вид магнит за духове. Може би това беше част от цялото ясновидско нещо, не зная. Тони винаги беше внимателен за това, което ми позволяваше да науча — мисля, че се страхуваше да не открия начин да използвам способностите си срещу него, ако знаех прекалено много — така че не съм много наясно с моя талант. Разбира се, възможно е причината за моята атрактивност за света на духовете да е проста — защото можех да ги виждам. Трябва да е много неприятно да преследваш някого, който дори не знае, че си там. Не че ме преследваха, но обичаха да се показват, когато съм наоколо.

Понякога това не е никак лошо, както когато срещнах възрастна жена на една алея по време на моето тийнейджърско бягство. През по-голямата част от времето мога да виждам духовете в цял ръст, особено ако са нови и мощни, така че ми отне известно време, за да осъзная какво представляваше тя. Тя беше там, като един вид ангел пазител на своя внук, който беше отгледала. Тя бе починала, когато той бил на 10 г. и приятелят на дъщеря й започнал да го бие, когато се преместил при тях. Момчето избягало след по-малко от месец. Тя ми каза, че не е прекарала една декада да го наблюдава, за да го изостави сега и беше сигурна, че Бог няма да възрази, ако я почака известно време. По нейна молба му дадох пари, за да се качи на автобуса и да отиде при сестра си в Сан Диего, преди да продължа. Обикновено не споменавах тези неща на Джери. Той не вярваше в нищо, което не можеше да види, докосне или да му вкара куршум, което ограничаваше темите за разговор. Излишно е да казвам, че той не вярваше също и във вампири, поне не и докато две от момчетата на Тони не го хванаха една нощ и не му разрязаха гърлото.

Знаех какво ще се случи на Джери, защото „видях“ последните му няколко секунди, докато бях в банята. Както обикновено имах ярък, богат на цветове, персонален билет за клането, заради което се подхлъзнах и за малко да си счупя врата на хлъзгавия под в банята. След като спрях да треперя достатъчно, за да мога да вдигна слушалката на телефона, се обадих на спешния телефон на Програмата за защита на свидетелите, но агентът, който ми вдигна стана подозрителен, когато не му казах как съм узнала какво ще се случи. Тя каза, че ще прати съобщение на Джери, но не беше особено ентусиазирана да го безпокои през уикенда. Така че се обадих на главния главорез на Тони — вампир на име Алфонс — и му напомних, че той трябва да открие къде ме е скрило правителството, а не да рискува да ядоса Сената, като убива хора, които не знаят нищо. Джери им беше безполезен, защото информацията, която имаше, беше стара.

Никога не съм имала особен успех в промяната на резултата на моите видения, но се надявах, че използването на името на Сената ще е достатъчно, за да накара Алфонс да премисли. Сенатът е група от наистина възрастни вампири, които създават законите, които по-малко силните вампири трябваше да спазват. На тях не им пукаше за хората повече, отколкото на Тони, но им харесваше свободата да бъдат само мит и правеха всичко възможно, за да не привличат вниманието на смъртните. Убиването на агент на ФБР щеше да е нещо, което да ги вбеси. Но всичко, което Алфонс направи, бе да ме разтакава, докато неговите момчета проследят обаждането. Накрая единственото, което можех да направя, бе да се уверя, че междувременно никой не е дошъл на вратата ми и се качих на първия автобус за извън града. Тъй като правителството дори не допускаше, че съществуват вампири, то техните шансове да ме предпазят от тях не бяха много големи.

Мислех, че моят шанс е по-добър, когато съм сама, и в продължение на 3 години всичко беше наред. Досега.

Не взех нищо от офиса, освен пистолета. Нека ви кажа нещо за бягането — то наистина стеснява приоритетите ви. Не че моят 9-милиметров можеше да направи нещо на вампир, но Тони често използваше човешки убийци за по-лесни поръчки. Наистина се надявах, че той не ме смята за толкова ценна. Не се радвах особено на идеята да получа няколко куршума в главата, но още по-малко ми харесваше перспективата да свърша като една от неговите доживотни придобивки. Той никога не би позволил да бъда превърната, защото веднъж бе имал медиум, който след превръщането му във вампир загубил напълно своите способности, а той мислеше, че моята дарба е прекалено ценна, за да се рискува. Сега се притеснявах, че той е решил да поеме риска. Ако загубех дарбата си след превръщането, то той можеше да ме прониже с кол и да получи разплата за това, което му бях причинила. В противен случай щеше да има безсмъртен експерт с гарантирана лоялност, тъй като бе изключително трудно да не изпълниш желанията на вампира, който те е създал. От негова гледна точка това бе винаги печеливша ситуация, ако допуснех, че можеше да се досети за всичко това, забравяйки за момент яростта си. Проверих пистолета и се уверих, че пълнителят е пълен. Ако ме хванеха, нямаше да се предам без борба и ако по-лошото станеше най-вероятно щях да изям последния куршум, преди да нарека това копеле „господарю“.