Карън Ченс - Докосни мрака

Аз кимнах. Бях на мястото, на което исках да бъда. Всичко беше перфектно — двама човека насаме, които никой не можеше да види, ако започнеха да се държат странно. Беше предимство, че единият от тях беше Луис-Цезар. Предположих, че много по-трудно ще го убият, когато Мирча е наблизо.

— Ще се опитам да ни прехвърля в други тела, тъй като това ще ни даде повече време. Ние можем да ги храним така, както Били правеше с мен. Но не знам дали това ще проработи. Никога не съм го правила умишлено. — Погледнах Били Джо, който се рееше неспокойно. — Хайде.

— Каси, слушай, аз…

— Няма време, Били. — Разгледах духа, на когото поверявах тялото си вероятно завинаги, и за секунда зърнах мъжа, който той можеше да бъде, ако беше оживял. — Ако не успея да се върна, дай най-доброто от себе си да убиеш Тони и да освободиш баща ми. Обещай ми! — Не бях сигурна дали той ще може да го направи, но Били беше изненадващо находчив, когато поискаше.

Той ме погледна, след което бавно кимна. Изчезна в облак блестяща енергия и обгърна кожата ми като старо, познато одеяло. Отдадох му се с готовност, игнорирайки спомена за последната му игра на карти, която той трябвало да изиграе и да загуби, и го почувствах вътре в себе си. Нямаше какво друго да направя, освен да потегля. Концентрирах се върху сцената, която бях подбрала, виждайки отново тази смътна, осветена от свещите стая, усетих студения бриз от прозореца и подуших аромата на горящи дърва, рози и секс. След това земята се продъни и ние пропаднахме.

Усетих шок от удара, когато се строполих, след като се прокраднах през пролуката. Но за сметка на това едва забелязах другите усещания, които се разливаха по тялото, което бях взела назаем. Вдигнах главата си, за да видя как Луис-Цезар бе обграден с ореол от светлината на свещите, точно преди да се плъзне вътре в мен. Аз извиках от изненада, но не от болка. Не болеше, както Мирча ме предупреждаваше, чувствах се прекрасно. Видях го как се отдръпва и се опитва да каже нещо, но след това отново проникна в мен и единственото, което исках, беше да се движи по-бързо, по-силно. Ноктите ми деряха гърба му, но изглежда, той нямаше нищо против. Вгледах се в очите му и забелязах, че те бяха с цвета на течен кехлибар, цвят, който Луис-Цезар никога не бе притежавал жив или мъртъв.

Беше ми трудно да мисля, защото мислите ми бяха преплетени с тези на жената, чието тяло бях заела. Опитах да се фокусирам, но цялото й внимание бе съсредоточено върху капчиците пот, които се стичаха по лицето и гърдите му и тя надделя над мен.

Протегнах се, прокарах ръка през влажната му, кестенява коса и го привлякох към себе си. Ритъмът му не се наруши, но ъгълът леко се промени, в резултат на което и двамата изстенахме. Прокарах езика си по него, вкусвайки го и лицето му се напрегна от желание. Обвих краката си около кръста му и го придърпах, карайки го да прониква в мен по-силно. Мускулите в долната част на корема ми се стегнаха, изкарвайки от гърдите му задъхано изпъшкване. Сграбчих кичури от косата му, придърпвайки устата му надолу към себе си. Той извика и най-накрая загуби ритъма си.

Засмях се срещу устата му и той навлезе в мен с неравномерен изблик, сякаш не можеше да вземе достатъчно, не можеше да се движи достатъчно бързо или силно, за да задоволи обзелата го нужда. Разбирах го, защото аз също усещах покачващите се приливи на желанието, моето и това на жената, чието тяло обладавах. Изглежда, че тя не се интересуваше от това — в този момент всичко, от което имаше нужда беше да бъде задоволена и двете бяхме единодушни относно това.

Аз се плъзнах изпод него, карайки го да ме сграбчи конвулсивно, за да задържи телата ни слети и той загуби самообладание. Подсмихнах се удовлетворено. Той беше възхитителен, изтегнат сред меките, бледи чаршафи, косата му проблясваше разкошно на светлината на свещите. Би трябвало да е грешно да виждам познатите очи на Мирча на лицето на Луис-Цезар, но не беше.

— Искам да бъда отгоре.

Той не се възпротиви. Ръцете му се придвижиха нагоре по тялото ми, за да обхванат гърдите ми и двамата въздъхнахме, когато аз се покачих върху него. Така ми харесваше повече: харесваше ми да го виждам под мен, въпреки че все още се борех срещу странното двойно виждане. В мен се взираше лицето на Луис-Цезар, изпълнено с копнеж, но триумфиращата усмивка беше на Мирча, когато той започна да се движи отново.

— Казах ти и преди, Каси — промълви той, — всичко, което поискаш.

В този момент вълните на удоволствието ни заляха и двамата, оставяйки ни безмълвни, но не ми пукаше. Минута по-късно светът избухна в перфектно, течно удоволствие и аз извиках името му, но това не беше моят глас, а името не беше на мъжа под мен.