Карън Ченс - Докосни мрака

— Те скоро ще бъдат тук — каза Томас на Мирча. — Не бъди глупак. Помогни ни и ще бъдеш възнаграден. Давам ти думата си.

— Защо някой трябва да вярва на думата на предател? — попита Рейф, а тонът му беше оскърбителен.

Щях да му кажа, че трябва да замълчи, ако мислех, че това щеше да подобри нещата. Изражението на лицето на Томас ми напомняше на Тони, когато беше в особено настроение и да го предизвикваш тогава никога не бе много умно.

— Какви са ти плановете за Касандра? — настоя Мирча.

Очите на Томас се обърнаха към мен.

— Тя е обещана на мен, като част от наградата ми. Тя няма да бъде наранена.

Мирча се засмя презрително.

— Касандра може да стане Пития. Каква награда, Томас. Наистина ли мислиш, че твоят господар ще ти позволи да я задържиш?

— Аз нямам господар! — извика Томас и аз усетих как мълния от сила се блъсна в щитовете на Мирча, точно над главата ми. Защитите му издържаха, но не видях как. Аз бях замаяна от близкия пропуск, а Рейф лежеше на пода, пищейки.

— Рейф! Мирча пусни ме долу.

Той ме игнорира. Останах с впечатлението, че той и Томас бяха забравили, че има някой друг в стаята.

— Ако Распутин убие Луис-Цезар по друг начин, а не в честен дуел, твоята страна няма да спечели нищо. Ти знаеш това, Томас. Какво планираш?

— Распутин ще се бие с Мей Линг, а не с Луис-Цезар. Той лесно ще спечели и другите сенатори ще трябва да признаят контрола му. Французинът се изплъзна от първия ни опит, когато Каси и аз спасихме момичето, но скоро това няма да има значение.

— Какво? — Имах впечатлението, че пропускам нещо.

Но изглежда Мирча беше разбрал.

— Ти се изпусна по-рано, когато каза, че е бил прокълнат. Но той не е бил и ти би трябвало да знаеш това — ти си негов слуга от около век. Трябваше още тогава да се досетя. Преди ти и Каси да се намесите, Луис-Цезар не е бил създаден, той е бил прокълнат, нали? От семейството на циганката, чиято дъщеря е умряла заради него. Това в действителност се е случило, нали?

Отне ми секунда, за да схвана за какво говори.

— Ти се шегуваш — казах му аз.

Той ми хвърли предупредителен поглед и аз замълчах.

Томас очевидно не забеляза това.

— Тя беше единствената им дъщеря. Кралят заповядал смъртта й, за да даде урок на своя полубрат, но от семейството й не знаели за това. Те обвинявали мъжа, за който мислели, че я е прелъстил и след това убил, когато загубил интерес към нея. Нейната баба била изключително могъща жена и в мъката си го проклела с вампиризъм.

Рейф беше успял да се изправи на крака, въпреки че никак не изглеждаше добре. Той се опита да заговори, но аз ужасено поклатих глава. Последното нещо, което исках, бе да се напомня на Томас, че и той е в стаята.

Но Томас беше прекалено завладян от историята си, за да се интересува от нещо друго.

— Когато осъзнах, че Каси ни е върнала във времето, когато Луис-Цезар е бил все още човек, аз знаех, че това е перфектната възможност да се освободя. Помислих си, че ако момичето бъде спасено, проклятието няма да бъде изречено и той ще умре след един нормален по продължителност човешки живот. Аз го обвинявах, че е причинил толкова много страдания със своята намеса, но до голяма степен това е било несъзнателно. Мислех си, че няма да е голяма трагедия, ако умре, както всички останали хора, в уреченото му време, но трябваше да бъда по-непоколебим. Не знам какво се обърка, как е станал вампир след всичко това, но вече няма значение. — Той ме погледна. — Ти ще ме върнеш обратно, Каси, и този път ще бъда много по-категоричен. Трябва да ми помогнеш да обсебя тяло, за да бъда достатъчно силен и да го убия.

Аз се взрях в него. Какво, по дяволите, очакваше да кажа: „Окей, няма проблем“? Започвах да си мисля, че той е толкова луд, колкото и Распутин.

Преди да успея да измисля какво да кажа, Били Джо се появи пред мен.

— Каси! Те са в залата на Сената. Ако ще правиш нещо, сега е моментът.

— Какво да направя? Имам нужда да докосна Луис-Цезар, за да се пренеса назад във времето. А той не тук!

— Добре, но по-бързо измисли нещо. Стражите на Сената падат, сякаш са направени от някой новак, а магиите във външната зала няма да заблудят никой, ако те вече знаят къде са. Ще се появят всяка минута.

— Защо Касандра трябва да ти помага? — попита Мирча, звучейки така, сякаш той и Томас водеха учтив разговор на чай. — Какво можеш да й предложиш, което ние не можем?

Томас погледна Рейф.

— Животът на стария й приятел, например. — Погледът му отново се спря на мен. — Ще гарантирам сигурността на Рафаел, Каси, ако ни помогнеш. Иначе Тони е поискал правото да се разправи с него лично, затова че е действал като шпионин на Мирча. Трябва да си наясно какво значи това?