Карън Ченс - Докосни мрака

— Не схващам — казах му честно. — Ние живяхме заедно с месеци. Ако си щял да ме предаваш защо не го направи тогава? Защо сега?

— Не съм те предал — каза внимателно Томас. — Помисли. Мирча почти допусна да те убият. Защо му вярваш? Той опази ли те? Беше ли там, когато ти беше нападната? Аз те спасих — не той! И аз осъзнах, че Распутин може да бъде разковничето и за двама ни. — Той ме гледаше умоляващо. — Не разбираш ли? След като Луис-Цезар е мъртъв, мога отново да предизвикам Алехандро и този път ще го победя! Досега голяма част от силата ми отиваше да се противопоставям на волята на господаря ми, това ме отслабваше прекалено много, за да направя това, което трябваше. Но този товар вече няма да съществува със смъртта на Французина и тогава ще мога да спася моите хора. И освен това ти никога няма да трябва да се притесняваш, че някой ще те нарани. Като консул мога да направя много повече, отколкото само да ти обещавам защита. Мога да ти осигуря такава!

— Ти си се свързал с Распутин? Кога?

— След твоето първо видение, след като със сигурност разбрах какво можеш да правиш. Обадих се на Тони и му предложих да те предам, но само на Распутин. Той обеща да гарантира живота ти в замяна на помощта ми. Тъй като неговите планове съвпадаха с моите, аз се съгласих.

— Рейф ти е казал, че тръгвам след Джими, а ти си казал това на Тони — казах всичко това, но не го вярвах.

Томас видя болката, изписана на лицето ми и омекна.

— Трябваше да му кажа, че си отишла в Данте, Каси. Ако не сключехме сделка и те откриеха първи, можеше да умреш.

— Аз почти умрях, защото те знаеха къде съм, Томас! Устроиха ни капан.

Той поклати глава.

— Аз бях там, за да осигуря безопасността ти. Ти не беше в опасност — те искаха Луис-Цезар. Когато той изчезне, Мей Линг няма да представлява проблем.

— Томас! — Идеше ми да закрещя от глупостта му. Как можеше някой да е живял половин хилядолетие и да е толкова глупав? — Распутин няма нужда от мен! Не схващаш ли? Той вече има пророчица, която прави, каквото поиска. Единственото нещо, което иска от мен, е да умра!

— Много сте схватлива, госпожице Палмър! — Приткин влезе в стаята с извадени оръжия. Бях забравила за него. А предполагам, че и при другите беше така. Той задържа погледа си на Томас, но заговори на мен. — Изглежда, че за момента сме съюзници. Аз ще го задържа тук, но предполагам, че бързате. Отвън има десет тъмни рицаря. Измайсторих няколко изненади, за които не са били предупредени, но те няма да ги задържат за дълго. Пристигането им тук е въпрос на минути.

— Нашите щитове ще издържат! — каза Рейф гордо. — Предателят не може да им издаде тайните на вътрешните стражи, той не ги знае.

Приткин се подсмихна.

— Вярвай в каквото си искаш, вампире, но ние се упражняваме с много по-сложни неща в сравнение с твоите така наречени защити! Ако тя не направи нещо, пророчицата ще умре и тогава Сенатът ще бъде превзет от някой, който се е обединил с тъмните магове.

Той продължи да гледа и да държи на мушка Томас, но отново заговори на мен.

— Ако можеш да направиш нещо, го направи сега.

— Не знам как!

Прокарах ръка през косата си, опитвайки се да изтръгна нещо от безсилие и тогава напипах нещо. Пръстите ми се свиха около шнолата на Луис-Цезар, която той ми даде, докато почистваше бузата ми. По някакъв начин тя се бе задържала там през цялото време. Аз се концентрирах и усетих леко изтръпване, далечен отзвук на дезориентацията, която предхождаше видението, но не беше достатъчно. Шнолата принадлежеше на Луис-Цезар, била е в контакт с тялото му, така че трябваше да действа като фокус по същия начин като него. Но или аз не бях достатъчно силна да направя скока само чрез един предмет, или той не я бе притежавал прекалено дълго и връзката бе слаба. Независимо кое беше вярно, се нуждаех от помощ.

— Били! Нуждая се от нещо, което наричат Сълзите на Аполон!

— Окей, и къде се намират?

Погледнах Мирча.

— Сълзите! Как изглеждат и къде са?

— Във вътрешното светилище, в малка кристална бутилка със синя запушалка. Но ако влезем в залата, Томас ще знае пътя. Тези четири коридора са последната бариера. Трите са фалшиви и водят единствено до смърт. Само единият води към Консула. Ако тя умре, каузата ни е загубена.

Били беше изчезнал, още докато той говореше.

— Има само един истински проход, Каси. Другите са просто добра магия. Сега ще се върна.

— Каси, не прави това! — Томас погледна убийствено Мирча. — Той никога няма да те пусне! Ако наистина искаш свобода, помогни ми. — Аз поклатих глава и на лицето му се изписа отчаяние. — Моля те, Каси, не можеш да откажеш! Ти не разбираш. — Алехандро е чудовище! Умолявах Луис-Цезар да ме освободи. Разказах му какви зверства е извършил Алехандро, какво ще продължава да прави, докато някой не го спре, но въпреки това, той отказа.