Карън Ченс - Прегърни нощта

— На какво се дължи забавянето? — попитах Радела, докато разглеждах един 9-милиметров. Не изглеждаше по-различен от моя, затова го оставих.

— Не съм разбрала все още. — Тя долетя до върха на кабинета за оръжия и седна, подпряла брадичка. Нейните крила с цветовете на дъгата клюмнаха на раменете й отчаяно. — Търсих навсякъде!

— Тогава потърси пак!

— Ако порталът беше тук, щях да разбера!

— Явно не — изтъкнах аз. — Тъй като той е тук.

— Тогава би трябвало да е лесно да го локализирам — промърмори тя. — Производството на енергия само по себе си…

— Я пак?

Тя ме погледна с презрение.

— Порталите не работят с батерии! Срещат се рядко, не само защото изключително добре се контролират, но защото и малко хора имат достатъчно сила, за да създадат такъв.

— За какъв вид сила говорим?

— За много голяма. Обикновено е необходима лей линия, въпреки че има талисмани, с които може да се отвори портал за кратко. Но те се срещат рядко. Съмнявам се, че вампирите имат такъв.

— Лей какво?

— Място, където се пресичат две линии и умножават енергиите си — каза Радела нетърпеливо. Аз премигнах. — Лей. Линии — каза тя много бавно и отчетливо. — Знаеш какво е това, нали?

Бях чувала за тях, но спомените ми бяха смътни. Въртеше ми се нещо за древни монументи, които бяха построени на паралелни линии.

— Предполагам, че не знам нищо — казах й.

Тя се подсмихна.

— Винаги съм си знаела.

Франсоаз каза нещо на език, който не разбирах, и Радела се изчерви. Тя плесна с ръце и целия кабинет се разтресе.

— Тихо, робе! Помни на кого говориш!

— Винаги помня — каза сладко Франсоаз.

— Дами! — Огледах ги внимателно, но никоя от тях не бе посегнала към оръжие, което правеше разговорът им направо приятелски.

— Ще го обясня много, много просто — каза Радела ледено, а очите й още бяха впити във Франсоаз — лей линиите са граници между световете: твоя, моя, този на демоните и т.н. Когато тези линии се сблъскат, се получава земетресение, подобно на сблъсъка на две тектонски плочи. А ударът създава енергия.

— Подобно на магически дефектни линии.

— Точно това казвам! — изсъска Радела. — Само че в този случай не се изместват земни маси, само се завихря магическа енергия. В този случай вместо земетресения и цунами се получава енергия, която може да се използва за различни неща от тези, които знаят как да боравят с нея.

— Като например за портали.

— При определени обстоятелства. Ако се пресекат две особено силни лей линии, те могат да генерират такъв вид енергия, но не се случва често.

— Тогава всичко, за което трябва да се оглеждаме, е за нещо подобно — казах възбудено. — Ако се получи такъв вид енергия, то тогава тя лесно ще бъде открита.

Радела въздъхна и промърмори нещо, което се радвах, че не успях да разбера.

— Има лей линии из целия Вегас — каза тя накрая. — Но не се пресичат някъде наблизо. Най-близката зона е МАГИЯ, поради което сградата е построена там.

— Тогава какво използваше Тони? — попитах нетърпеливо.

— Да предположа ли? — Радела стисна устни. Това й придаде вид на професор Барби. — Мъртва магия. Бърза, мощна и лесно добиваща се.

— Докато имаш ’томах, за да ’деш — промърмори мрачно Франсоаз.

— Почакайте! — наистина се надявах да не съм чула добре. — Казвате ми, че дори и да намеря портала на Тони, ще трябва да убия някой, за да го използвам?

Радела сви рамене.

— Нали знаеш, не е нужно да е някой, който харесваш.

— Няма да стана убиец!

— Мисля, че мога да поддържам портала — каза Франсоаз — за известно време с малко помощ.

Тя ме погледна, но аз поклатих глава.

— Никога не съм била обучавана. Тони се страхуваше в обкръжението му да има могъща вещица.

— Но… ти не знаеш нищо? — Тя изглеждаше ужасена.

— Може и така да се каже.

— Но ти отиваш тук и там — тя махна с ръка — и непрекъснато правиш разни неща!

— А какво да правя? Да чакам някой да дойде да ме убие ли?

— Но ако тъмните магове те хванат, те ще пресушат твоята сила! И това ще е ужасно!

Усмихнах се криво.

— Да. Само че те ще трябва да ме хванат някъде във времевата линия.

— Какво?

— Нищо. — Погледнах феята. — Ще се тревожим как да захраним проклетото нещо, когато го намерим. Някакви идеи за това?

Тя изглеждаше замислена.

— Трябва да е скрит портал. Само това има смисъл.

— Ние знаем, че е скрит! — казах изнервена.

— Не, скрит, скрит. Сякаш не е в този свят, докато не бъде изваден.

— Чу ли ме, когато казах, че не знам нищо за магията?