Чарлс Шефилд: Сливане

От по-голямо значение е фактът, че по-малко от една четвърт от корабите, които някога са влизали в Анфракт, са се върнали обратно да съобщят какво са намерили там. Макар влизането в него да е трудно, то е нищо в сравнение с проблемите на излизане.

Луис знаеше всичко това. Цели седем дни „Индълджънс“ пълзеше покрай обширните грануларни повърхности на квантовите аномалии, търсейки отвор или начин да се измъкне през усуканите дислокации време-пространство. И цели седем дни, обзет от мрачни мисли, беше наблюдавал как Атвар Х’сиал хърка.

Сипеанците бяха свикнали да имат зрящи роби, които вместо тях да вършат черната работа. Лишена от ло’фтианския си роб, Д’жмерлиа, Атвар Х’сиал изглежда приемаше като даденост Луис Ненда за негов заместник. Тя никога не се замисли върху факта, че на Луис сигурно му липсва неговият собствен хименоптски роб, Калик, най-малкото толкова, колкото на нея Д’жмерлиа. И безгрижно приемаше, че той ще ги изведе от Анфракт, без тя да си мръдне пръста, за да помогне.

В продължение на седем дни Луис се задоволяваше с кратка дрямка на неудобната пилотска седалка. Той притичваше до банята — буквално — да вземе един душ и за броени секунди изгълтваше храната си. През малкото часове от деня, когато беше будна, Атвар Х’сиал прекарваше времето си в камбуза, подкрепяща се с отвратително миришеща течна храна, отговаряща на нейния вкус.

Най-лошото от всичко беше, че беше права. „Индълджънс“ бе проектиран за пилотиране от петрък чизъм полифем, всичките ръце, на който са от едната страна. За Луис Ненда пилотската седалка беше, меко казано, неудобна, но той поне имаше очи. Ако сляпата Атвар Х’сиал беше се опитала да изведе „Индълджънс“ от Торвил Анфракт още през първия час на полета и тя, и Луис Ненда щяха да загинат.

Такава беше логиката и тя бе неоспорима. Но Луис не се интересуваше много от логика. Винаги когато имаше свободен миг, той се обръщаше към спящото тяло на неговата бизнес партньорка и мислеше за отмъщение.

Не физическо. Това беше невъзможно с някой два пъти по-голям и четири пъти по-силен от него. Най-доброто отмъщение беше да я измами . Но как можеше да направи това, когато никой от тях не притежаваше нищо? Дори техните роби си бяха отишли. Дори ако можеше да намери пътя към Глистър и неговият любим кораб „Хев-ит-ол“, не виждаше начин да го използва, за да измами Атвар Х’сиал.

„Отмъщението е блюдо, което най-добре се яде студено.“

Луис си напомняше тази мисъл, докато размишляваше върху поведението на Атвар Х’сиал. Що за недоразумение на природата беше тя все пак, да вижда като използва звук и да говори посредством миризми? И въпреки това да мисли, че превъзхожда хората и всички други същества в Спиралния ръкав!

Докато кроеше планове и се ядосваше, под грижливото му пилотиране „Индълджънс“ се измъкваше бавно от Анфракт. Беше толкова погълнат от мислите си, че напрежението му почти спадна, когато панорамата на звездните фойерверки от въртящи се микрогалактики неочаквано свърши и той видя пред себе си чисто, недеформирано звездно поле.

Това го разсъни напълно за първи път от няколко дни. Тогава разбра колко е изтощен. Беше толкова изморен, толкова отпаднал, че беше чудно как е стоял буден толкова дълго. Могъл е да заспи по средата на Анфракт и да убие и двамата. Може би е трябвало да го стори. Атвар Х’сиал си го беше заслужила. Бедата беше в това, че тя нямаше да го знае. И, разбира се, той също щеше да загине.

Беше уморен, когато му мина тази мисъл.

Ненда отиде при спящата Атвар Х’сиал и я побутна с крак.

— Твой ред е, Ат. Аз си изкарах моя.

Сикропеанката се събуди като разтварящо се гигантско цвете. От тъмночервеното тяло се протегнаха шест многоставни крайника, жълтите рога се отвориха, дългите антени се разгънаха като нежна папрат.

— Никакви проблеми? — излъчените от Атвар Х’сиал феромони бяха повече изявление, отколкото въпрос. Сикропеанката вдигна бялата си безока глава и я завъртя.

— Нищо такова, каквото би желала да чуеш. Намираме се вън от Анфракт — Ненда подсмръкна шумно и веднага се отправи към спалните каюти. Те бяха проектирани за чизъм полифем, за тирбушон дълъг девет стъпки със спирална симетрия; въпреки това щяха да са много по-удобни от пилотската седалка. — Не си прави труд да ме будиш за скоковете през преходите Боуз — каза през рамо той. — Само ми обади, като стигнем система Мандъл.

Това можеше да продължи един ден или един месец. С мисъл за нещо приятно през това време — например четири или пет дни сън — Луис се хвърли на койката. Той се опита да нагоди тялото си към необичайната спирална постелка.