Чарлс Шефилд - Сливане

— Подредих го в една бърза по време серия от образи, за да видите веднага онова, което наблюдавах много часове, докато го открия. — Атвар Х’сиал се пресегна и дисплеят оживя. Гаргантюа започна да се върти около оста си и образът се ускори така, че равномерното десетчасово завъртане на планетата се извърши за по-малко от една минута.

Луис наблюдаваше, но не намери нищо интересно за гледане. Просто една обикновена планета, която се върти около оста си така, както се е въртяла през последните стотици милиони години и както несъмнено ще продължи да се върти и през следващите.

— Виждате ли я? — Атвар Х’сиал плуваше във въздуха над него.

— Разбира се, че я виждам. Да не мислиш, че съм сляп?

— Искам да кажа… виждате ли промяната ?

Трябваше да мине още едно цяло завъртане преди Луис да почувства как дъхът му секва. Най-после я видя.

— Окото!

Окото на Гаргантюа. Оранжево-червеният атмосферен вихър, който гледаше злобно от екваториалните ширини на планетата, постоянно циркулиращата форма, гигантският водовъртеж от замръзнали газове, ураганът широк четирийсет хиляди километра… поддържан не от природата, а от присъствието в неговия център на вихър на транспортната система на Строителите.

— Окото е изчезнало!

— Наистина е изчезнало — безоката глава на Атвар Х’сиал кимна. — Изчезнало е безследно, макар че е било тук, откакто има хора на системата Мандъл да го наблюдават. И това неизбежно навежда на тревожната мисъл: ако транспортната система на Строителите на Гаргантюа е изчезнала, тогава съществува голяма вероятност същото да е станало с входната точка към тази система на планетоида Глистър. И наистина не мога изобщо да открия никаква следа от Глистър дори с най-мощните детекторни прибори на кораба. Сега, тъй като Глистър е изчезнал…

Ненда изрева. Глистър е изчезнал! А неговият кораб — „Хев-ит-ол“, единственото нещо, което притежаваше — беше останал на Глистър.

Цялата работа трябва да беше някакъв номер, който Атвар Х’сиал се опитваше да му изиграе.

Той се хвърли към сикропеанката и заразмахва юмруци.

Луис грешеше относно физическите сили на Атвар Х’сиал. Тя беше не четири пъти по-силна от него, а по-вероятно десет пъти.

Сикропеанката без усилие го хвана с два предни крайника, обърна го надолу с главата и изсъска укорително — ехолокаторен еквивалент на груб жест.

— Какво целите, Луис Ненда? И защо ? И аз като вас съм на този кораб непрекъснато от напускането на Дженезий. Обикновено не ми приписват скромност, но признавам, че в този случай измама по начина, по който вие си мислите, не е в моите възможности… Независимо дали го желая или не. Отново ви казвам, нима бих могла да направя Глистър и „Хев-ит-ол“ да изчезнат, докато пътувахме от Торвил Анфракт?

Луис престана да се мъчи да се освободи, стараеше се само да диша. С тази хватка сикропеанката можеше да му счупи ребрата. Добре, че феромонната реч не изисква използване на бели дробове.

— Добре. Добре. Сега можеш да ме свалиш. Успокой се! — когато краката му стъпиха на пода, той се олюля поради твърде бързото обръщане. — Виж, Ат. Опитай се да погледнеш на случилото се от моя гледна точка. Ако „Хев-ит-ол“ беше твой кораб и аз дойдех и ти кажех, че е изчезнал… нямаше ли да се разгневиш и да направиш онова, което направих аз?

— Гневът, ако това означава изгубване на контрол, е чужд на една сикропеанка. И при съществуващото несъответствие в ръста и силата, за вас е добре, че аз не реагирам по този начин.

— Естествено. Но ме разбра.

— Така сигурно, както е сигурно, че вие не ме разбрахте. Загубата на „Хев-ит-ол“ е нещастие, но изчезването на транспортната система на Строителите е несравнимо по-важно. Ние повече не можем да се надяваме да посетим артефакта на Серенити с богатствата на Строителите, които той съдържа. Освен това моето убеждение, че в целия Спирален ръкав продължават да се извършват важни промени, остава непоклатимо. Събитията на и около Гаргантюа по-ясно от всякога посочват Строителите като причина за тази промяна.

— Не се шегувай, Ат. Те са си отишли най-малко преди три милиона години.

— Това, което си е отишло, може и да се върне. Артефактите на Строителите все още съществуват навсякъде в Спиралния ръкав. Необходим ни е експерт по тях. Почти ми се иска да можех…

— Какво да можеш? — Ненда улови във феромоните скрит намек, име на лице, което щеше да бъде премълчано.

— Нищо. Но след като Окото на Гаргантюа си е отишло и Глистър е изчезнал, изглежда няма смисъл да ходим на Гаргантюа. Чудя се…