Чарлс Шефилд - Сливане

— Докъдето можаха да проникнат моите сигнали, вътрешната структура на Дженезий изчезва. Сякаш направеното от Строителите там никога не е съществувало.

Докато говореше, Атвар Х’сиал действаше. Без да иска одобрение от Луис Ненда, тя го хвана здраво с два предни крайника, вдигна го и с широко разперени зад нея атрофирали защитни крила се понесе с дълги грациозни скокове към повърхността. При всеки скок Луис оставаше без дъх, но не възропта. При полет една сикропеанка е много по-бърза, от който и да било човек.

„Индълджънс“ лежеше по средата между гъсталака от гигантски мъховидни растения и пет стърчащи кули от пясъчник — жилища на възрастни зардалу. Когато Атвар Х’сиал го пусна на земята, Ненда разтри натъртените си ребра — не разбира ли тя силата си? — и погледна кулите. По това време на деня повечето зардалу трябваше да са в океана или да работят в тунелите във вътрешността. Има си хас днес да им е почивен ден!

Добре поне, че „Индълджънс“ беше непокътнат. Но както и през последните два месеца, корабът беше безполезен. Ненда бе проверявал всеки ден двигателите. Бяха в идеално състояние, с достатъчна мощност. Имаше само един проблем — не можеха да издигнат кораба над повърхността на планетата. Нещо — кръговите сингулярности или по-вероятно конструкциите на Строителите, които ги контролираха — осуетяваше всеки опит за излитане.

— Бързо, Луис Ненда. Сега не е време за самонаблюдение.

Бяха минали не повече от две секунди, откакто Атвар Х’сиал го беше оставила на земята с полусмазан гръден кош.

— Слез от гърба ми, Ат. Дай ми възможност да дишам — Ненда отвори люка. — Ако и този път не можем да излетим, това ще е последното ни самонаблюдение.

Командата за излитане беше въведена в компютъра отпреди два месеца. Навигационната система беше заредена и готова. Две секунди след отварянето на люка Луис седеше на пилотската седалка. За нещастие двигателите на „Индълджънс“ достигаха пълна мощност минимум за три минути, а това съвсем не ставаше тихо.

Три минути. Три минути чакане, гледане в екраните и чудене кога първата среднощно синя глава ще надзърне любопитно от някоя от кулите или ще се подаде от спокойното море.

— Какво ще правим, ако двигателите и този път откажат, Ат? — беше ли това извитият край на дълго пипало или просто синя вълна?

— Ще накажем зардалу. Ще ги обвиним, че не са помагали достатъчно при възстановяването на кораба.

— Правилно. Успех.

Беше пипало. От повърхността на водата се подаде глава. Четири зардалу плуваха бързо към брега. Следваха ги половин дузина други. Те сигурно бяха усетили вибрациите и знаеха, че идват от двигателите на „Индълджънс“.

Оставаше още една минута до излитане. Дали да изпрати Атвар Х’сиал при оръжейната система на кораба? Може би ще успеят да ги придумат още веднъж — да убедят зардалу, че им трябват само още ден-два, за да ги изведат в Космоса. Но това трябва да стане извън кораба, без използване на оръжия…

— Минавало ли ви е през ума, Луис Ненда, че ако се издигнем в орбита и напуснем Дженезий, отново ще си тръгнем с празни ръце? — Атвар Х’сиал беше клекнала до него. Ехолокационното й зрение беше безполезно за гледане на ставащото вън от кораба. — Ние не проявихме предвидливост да внесем в „Индълджънс“ образци от техника на Строителите. Нямаме дори зардалу като трофей. Вината е моя.

Тридесет секунди до стартиране. Мощността достигна шейсет процента. Целият корпус се разтресе. Зардалу излязоха от водата и се втурнаха по брега към кораба. Най-близкото беше на по-малко от четирийсет метра. Други изскачаха от кулите от пясъчник. А Атвар Х’сиал се оплакваше от липса на сувенири!

Ненда стискаше лостовете за управление много по-силно, отколкото беше необходимо.

— Ат, можеш да вземеш моя дял от трофеите. Всичките! Аз ще бъда щастлив да си измъкна задника оттук само с шапка на глава. Дръж се здраво. Ще се опитам да излетя.

Най-близкото зардалу вече протягаше дългите си пипала към кораба. Достигнатата мощност беше по-малко от седемдесет процента под номиналния минимум. Ненда подаде команда за излитане, „Индълджънс“ потръпна и се издигна метър над повърхността. Задържа се един миг, после лениво се килна и се спусна надолу към меката земя.

Твърде скоро!

Препоръчваше се изчакване четирийсет секунди до повторното включване на двигателя. Ненда изчака една четвърт от това време. Беше чул нещо да чука по люка и да завърта дръжката. Той изскърца със зъби и повтори командите за излитане.