Чарлс Шефилд: Превъзходство

— Да, това е вярно… ние го видяхме на Серенити. Всичко това е вярно. Всяко едно от твърденията, които току-що изброихте.

— Не и според вашия велик и чудесен Съвет на съюза — гласът на Ребка беше язвителен. — Според тях Серенити дори не съществува, защото го няма в техните бази данни. Информацията в тези бази е свето писание, тя не се оспорва и ако нещо го няма там, то просто не съществува. Това е същият проблем, с който се сблъсквам през целия си живот. Някой на сто или хиляда светлинни години от проблема мисли, че може да притежава по-надеждни факти от специалистите на място. Но този някой не може да има и няма такива факти.

— Но вие не им ли казахте , че всичко това е вярно?

— Аз да го кажа? Кой съм аз? Според Съвета на съюза аз съм никой, човек от някакъв неизвестен малък регион, наречен Фемас Съркъл — нито достатъчно важен, нито достатъчно голям, за да имам влияние в човешкия или междувидовия Съвет. На мен те обърнаха по-малко внимание, отколкото на Е. К. Тали. Аз започнах да описвам физическата сила на зардалу и тяхната феноменална скорост на размножаване. И знаете ли какво ми казаха? Обясниха ми, че зардалу отдавна са изчезнали, защото ако не беше така, сигурно някъде щяха да знаят за тяхното съществуване — в Четвъртия съюз, в Сикропеанската федерация, или в Зардалската общност. После казаха, че Четвъртия съюз е разработил неизвестни на Фемас Съркъл техники за „лекуване на хора с психични отклонения“ и ако се държа добре, може би ще могат да ми уредят лечение. Тогава Грейвс избухна.

— Не мога да повярвам! Той никога не избухва… знае как да го направи.

— Този път го направи. Джулиан Грейвс е различен от Джулиъс или Стивън. Той каза на Съвета, че са стадо безотговорни маймуни — старши съветникът Кнудзен наистина изглежда като горила, сам го забелязах, — които са прекалено ограничени, за да разпознаят една опасност за спиралния ръкав дори когато са изправени пред нея. И после напусна.

— Напуснал е залата?

— Не. Подаде оставка от Съвета … нещо, което никой досега не е правил. Каза им, че следващият път, когато го видят, ще направи така, че всички да си вземат думите назад. След това излезе от залата и взе Е. К. Тали със себе си.

— Къде отиде?

— Никъде… Все още. Но ще отиде веднага щом си набави кораб и събере необходимия му екипаж. Междувременно той ще разкаже на всеки, който иска да слуша за зардалу, каква опасност представляват. А след това ще отиде да ги търси. Той и Е. К. Тали са сигурни, че ако зардалу се появят някъде в спиралния ръкав, това ще бъде светът на техния вид, Дженизий.

— Но никой няма ни най-малка представа къде е Дженизий. Местонахождението му е било изгубено при Голямото въстание.

— Затова ние трябва да го потърсим.

— Ние? Искате да кажете, че вие ще отидете с Грейвс и Е. К. Тали?

— Да — Ребка се изправи. — Ще отида. Всъщност след няколко часа трябва да замина. Аз не по-малко от Грейвс искам да накарам Съвета да си вземе думите назад. Но най-вече не искам зардалу да се размножат и да се превърнат в заплаха за световете. Аз не се плаша лесно, но те наистина ме плашат . Ако са някъде в спиралния ръкав, искам да ги намеря.

Дариа рязко се изправи и отиде до отворения прозорец.

— Значи заминавате — беше топла ветровита нощ, звукът от шумолящите палмови листа приглуши болката в думите й. — Вие пътувахте четири дни, изминахте разстояние девет светлинни години, за да дойдете тук, прекарахте с мен само два часа и вече искате да ми кажете довиждане.

— Ако това е всичко, което мога да кажа — Ханс Ребка тихо се изправи на крака и мълчаливо мина по дебелия килим. — И ако това е всичко, което вие можете да ми кажете — той прегърна Дариа. — Но аз не съм дошъл просто на посещение, скъпа. Дошъл съм да събера екип. Джулиан Грейвс и аз ще трябва да отидем далеч. Никой от нас не знае колко далеч и дали изобщо ще се върнем. Можете ли да дойдете с нас? Искате ли да дойдете с нас?

Дариа погледна към терминала, където останалите статии за петото издание на каталога чакаха за корекция и към дневника си на бюрото озаглавен: „Важни събития — семинари, колоквиуми, дати за представяне на публикации и пристигане на гостуващи академици, рождени дни, ваканции и пикници, тържества и вечери.“

Тя отиде до бюрото, изключи терминала и затвори дневника.

— Кога тръгваме?

Чакалните на космодрума на Миранда бяха на долната страна в деветия пешеходен пръстен около четирийсет и пет километра от основата на Столк. Почистването и поддържането се извършваше от сервизни роботи, но от инцидента, когато посланичката Дорадан Колъбрид беше оставена да примре от глад, докато роботите прилежно бършеха прах и почистваха около и над нея, от време на време инспекторите извършваха рутинни проверки.