Чарлс Шефилд: Превъзходство

— … въз основа на, по общо признание, непълни, субективни и ненадеждни източници на сведения — намеси се високо Мерада, — като например хименоптска расова памет и файлове на…

— … за живите зардалу определено трябва да се съобщи на Съвета на съюза! — Кармина Голд се надигна. — Веднага! Аз ще го съобщя, дори вие да не искате да го сторите.

— Вече съобщихме! — Дариа също стана. Изглежда всички едновременно казваха „зардалу“. Групата зажужа като разлютен рояк оси. — Какво мислите е правил капитан Ребка, преди да дойде тук? — извика тя към присъстващите около масата. — Слънчеви бани?

— … около четири метра високи — главата на Ребка беше съвсем близо до тази на Глена Омар. — Един изправен зрял екземпляр със среднощно син торс, подпрян на дебели сини пипала…

— … живо зардалу…

— Боже мой! — пискливият тенор на Мерада проехтя през врявата. Неговото безпокойство относно точната дата на изтребване на зардалу очевидно беше изместено от нещо по-важно. Той се обърна към Дариа: — Свирепи фейджи, съветник на Съюза и хуманоид. Професор Ланг, онези бележки за петото издание на каталога, за които вие обещахте да осигурите доказателства. Да не искате да кажете, че единствените източници на доказателства, които ще ми предложите, са…

Чу се силен трясък. Кармина Голд, която бързо излизаше от трапезарията, обърнала поглед към Дариа, се беше сблъскала с един тумбест робот, който носеше голям супник с гореща супа. Течността се плисна върху грациозния гол врат на Глена Омар. Тя изквича като прасе на заколение.

Дариа седна отново и затвори очи. Със или без супа, вечерята беше провалена.

— Мисля, че представих нещата доста добре — Ханс Ребка лежеше на дебелия килим в дневната на частния апартамент на Дариа. Той твърдеше, че килимът е по-мек от леглото му на Тюфел. — Вие трябва да разберете, Дариа, нарочно казах всички онези неща за Строителите и зардалу.

— Убедена съм, че го направихте нарочно… и то след като всички се бяхме съгласили да не казваме абсолютно нищо на никого! Вие също се съгласихте, и то лично.

— Вярно. Грейвс го предложи, но всички се съгласихме, че до официалния брифинг пред Съвета трябва да запазим всичко в тайна. Последното нещо, което искахме, беше да създадем паника в спиралния ръкав със съобщението за живи зардалу на свобода.

— А на вечерята направихте точно това. Защо неочаквано направихте тъкмо обратното на онова, което бяхме реши, противно на нашата уговорка?

— Казах ви, че брифингът на Съвета беше абсолютен провал . Необходимо е сега да разбуним духовете на хората относно зардалу. Нито един член на Съвета няма да повярва и дума от онова, което имаме да кажем.

— Но Джулиъс Грейвс е съветник… Той е един от тях, вътрешен човек.

— Беше. Вече не е. Беше избран за член на Съвета, но, разбира се, неговият вътрешен двойник, Стивън Грейвс, както някой посочи на брифинга, никога не е бил избиран за нищо . Никой не е очаквал една обикновена приставка за разширяване на паметта да развие самосъзнание, а след избирането на Джулиъс за член на Съвета се случи точно това. Сега личностите на Джулиъс и Стивън са обединени… Комбинацията се нарича Джулиан и се дразни, ако някой забрави и го нарече Джулиъс или Стивън. Но много съветници подметнаха, че докато се е извършвало обединяването, развитието — на Стивън е изместило личността на Джулиъс . Целта им е пределно ясна — съветниците не лъжат, нито измислят случки, но Джулиан Грейвс не е и никога не е бил съветник и следователно не може да му се вярва.

— Ами Е. С. Тали? Един компютър дори и вграден в човек не може да лъже. Той има повече от всеки друг какво да каже… Неговото оригинално тяло беше разкъсано на парчета от зардалу.

— Опитайте се да докажете без нито едно веществено доказателство, че зардалу не са изчезнали преди единайсет хиляди години и все още съществуват. Един компютър не може да лъже, съвсем вярно… но е адски сигурно, че той може да бъде препрограмиран с фалшива памет.

— И защо някой ще иска да го направи?

— Това не е проблем на Съвета. А опитният Е. К. не направи нищо да защити своята кауза. По средата на свидетелското си показание той започна да изнася пред Съвета лекция за непълнотата на централните база данни на Четвъртия съюз и за глупостите, с които са му натъпкали паметта за другите видове в спиралния ръкав, преди да го изпратят на Фемас Съркъл. Специалистката по данни на Съвета го прекъсна и каза, че това е смешно, че нейните бази съдържат пълни данни. Тя настояваше да направи корелация на високо ниво между мозъка на Е. К. и съдържанието на централните база данни. Това убеди Съвета, че мозъкът на Тали е подправен. Неговата базова памет показа, че сикропеанците смятат себе си за превъзхождащи човека и всички други видове и че ло’фтианският преводач на един сикропеанец при необходимост може да действа съвсем независимо от своя сикропеански господар. Тя показа, че хименоптите също са интелигентни… вероятно по-интелигентни и от хората. Тя показа, че съществуват интелигентни конструкции на Строителите на милиони години, но все още способни да общуват с хора. Тя показа, че пътуване със скоростта на светлината е възможно дори без използване на мрежа Боуз.