Чарлс Шефилд: Превъзходство

— Рай — каза неочаквано Ребка. Той се обърна към Глена Омар и я дари с възхитителна усмивка, примесена със сексуални обертонове. — Аз съм от Тюфел, където казват, че най-добрият път, който човек може да намери, е онзи, който ще го отведе на друга планета. Затова някой може да възрази, че лесно се впечатлявам. Но аз мислех, че Миранда е чудесна, моята представа за рай… докато не пристигнах тук, на Сентинел Гейт, и не разбрах, че греша. Това сигурно е най-красивата планета в целия Четвърти съюз… в целия спирален ръкав.

Дариа си пое дълбоко дъх успокоена. За половин секунда. Ханс демонстрира най-доброто си поведение, но реакцията на Глена Омар беше прекалено сърдечна.

— О, вие просто сте любезен с нас, капитане! — възкликна тя. — Аз, разбира се, никога не съм била на никой от световете от вашия Фемас Съркъл. Как ще ми ги опишете.

„Мрачни, мръсни, безрадостни и опасни — помисли си Дариа. — Далечни, бедни, скотски, изостанали и варварски. И всичките мъже — сексуални маниаци.“

— Не съм бил на всички светове на Фемас Съркъл — отговори Ребка. — Но ще ви кажа какво казват в Съркъл за моя роден свят — Тюфел: „Какъв грях трябва да е извършил човек, в колко от миналите си животи, за да се роди на Тюфел?“

— Е, хайде, хайде. Не може да е чак толкова лошо.

— По-лошо, отколкото можете да си представите.

— Най-ужасната планета в целия Фемас Съркъл?

— Не съм каза такова нещо. Скалдуорд може би е също толкова лош, а хората от Стикс казват, че прекарват почивката си на Тюфел.

— Сега вече съм сигурна , че се шегувате. Ако целият Фемас Съркъл е толкова ужасен, както казвате, никой не би останал там. Какво сте работили, когато сте били у дома?

— Предполагам, че можете да ме наречете „специалист по решаване на проблеми“. Ако има нещо, което никога да не липсва на Фемас Съркъл, това са проблемите. Тази е причината, поради която професор Ланг и аз — той кимна към Дариа — се срещнахме. Двамата бяхме на Куейк, една от двойката планети в системата Мандъл.

— И тя ви доведе тук, на Четвъртия съюз? Умница! — Глена не откъсваше очи от Ребка.

— Не направо — Ребка замълча с израз на лицето, който Дариа добре познаваше. Той се готвеше да направи някаква голяма стъпка. — Преди това свършихме някои други неща. Ние и неколцина други… хора и извънземни плюс един съветник на Съюза и един хуманоид… отидохме на една от гигантските газови планети от система Мандъл, Гаргантюа, където се натъкнахме на изкуствен планетоид. За да отидем там, летяхме през рояк свирепи фейджи и освободихме някои от нас от лотосово поле. После една интелигентна конструкция прехвърли нашата група с транспортната система на Строителите на трийсет хиляди светлинни години извън спиралния ръкав на извънгалактически комплекс на Строителите в открития Космос, наречен Серенити. Когато пристигнахме там, професор Ланг и аз…

Щеше да разкаже всичко! Всичко! Всички факти, които цялата група беше се съгласила да останат абсолютна тайна, докато от най-високо място не получат разрешение за обсъждане. Дариа се опита да ритне Ребка по крака под масата, но не улучи нищо, освен празен въздух.

— Намерихме малка група зардалу… — продължи той.

— Искате да кажете, че сте намерили хора от Зардалската общност?

— Не. Искам да кажа, каквото казах. Намерихме зардалу , автентични земни цефалоподи.

— Но те са изчезнали преди десет хиляди години!

— Повечето. Ние обаче се натъкнахме на живи…

— Единайсет хиляди години! — пискливият глас на Мерада от края на масата показа на Дариа, че всички в трапезарията слушат внимателно.

Край на градената цял живот репутация на сериозен и задълбочен изследовател! Дариа отново ритна по посока на Ребка под масата. Беше възнаградена обаче с болезнен и гневен вик от Глена Омар.

— Дори повече от единайсет хиляди — уточни Мерада. — Доколкото мога да преценя, единайсет хиляди четиристотин и…

— … зардалу, държани в поле на стазис от времето на Голямото въстание, когато видът е бил избит. Но онези, които срещнахме, бяха живи и много свирепи …

— Това е ужасно! — Кармина Голд беше излязла от своя унес и гледаше навъсено Дариа. — Вие сигурно знаете за страховитата им слава…

— Не само славата — Дариа се отказа от решението си да не се намесва в разговора. — Зная го от личен опит. Те са по-лоши, отколкото им се носи славата.

— … ние успяхме да ги изпратим обратно в спиралния ръкав — Ребка беше поставил ръка върху рамото на Глена Омар и изглежда не обръщаше внимание на вдигналата се от всички страни на дългата маса врява. — А по-късно всички се върнахме от Серенити, с изключение на една сикропеанка, Атвар Х’сиал, и един карелианец със зардалска приставка, Луис Ненда, който остана там да…