Чарлс Шефилд: Превъзходство

— Ханс? Ханс Ребка? Къде сте? На Миранда ли сте?

— Вече не — гласът беше тих и променен, но въпреки това в него се долавяше огорчение. — Нямаше смисъл да оставам. Съветът не пожела дори да ме изслуша . Намирам се на последния възел за достъп Боуз преди Сентинел Гейт. Не мога да говоря сега. Очаквайте ме на Сентинел Гейт след половин ден.

Отслабналият от Космоса глас заглъхна и връзката прекъсна. Дариа седна на удобния стол пред терминала и се отпусна, забила поглед в празното пространство.

Съветът не им вярва. Невероятно! Това означава, че той е отхвърлил даденото под клетва свидетелство на един от своите членове; и на хуманоида Е. К. Тали, който не знае да лъже; и на Ханс Ребка, признат като за един от най-опитните и проницателни специалисти по решаване на проблеми на целия спирален ръкав.

Дариа стана. Трябваше да се обади на професор Мерада и да му каже, че много от доказателствата, които той иска да цитира, са отхвърлени от най-високо място в спиралния ръкав. Онова, което Съветът не е приел за достоверно, никой друг няма да приеме. Но тя не помръдна. Отхвърлянето определено беше лоша новина. То означаваше, че нищо от онова, което тя или някой друг от групата казва за събитията от изминалата година, няма да бъде прието за достоверно.

Последиците от отхвърлянето бяха далеч по-лоши — зардалу бяха на свобода в спиралния ръкав, но никой от властимащите не вярваше на това.

— Позволете ми да ви представя капитан Ханс Ребка.

Дариа се беше приготвила да изтърпи погледите, които щяха да отправят към нея, когато Ханс влезе в трапезарията на института. Въпреки това се притесни.

— Капитан Ребка е от Тюфел, във Фемас Съркъл — продължи тя, — макар че съвсем неотдавна е бил на Миранда.

Учените, насядали около дългата маса, явно се мъчеха да не се вторачват в нея, но не успяха. На Дариа не й беше трудно да ги разбере. Те видяха един дребен, слаб човек, наближаващ четирийсетте, облечен в кърпена, мръсна униформа. Главата му беше малко големичка за тялото, мършавото му лице обезобразено от десетина белега, най-големият от които се проточваше като двойна линия от лявото слепоочие до челюстта.

Дариа знаеше как се чувстват колегите й. Тя самата беше реагирала по подобен начин, когато за първи път срещна Ханс Ребка. Нямаше как да се оценят куражът и уменията му — трябваше време.

Тя погледна към масата. Професор Мерада беше направил една от редките си екскурзии от кабинета си до голямата трапезария. Срещу него в далечния край на масата седеше Кармина Голд, втренчена съсредоточено в ноктите си. Дариа познаваше добре и двамата и високо ценеше тяхното мнение. Ако беше необходимо, някой да извърши отегчително подробно и енциклопедично изследване на елемент от историята на спиралния ръкав, като отбелязва всяко дребно несъответствие на данни или липсващи доказателства, тогава замисленият, лишен от чувство за хумор Мерада, може да бъде ненадминат; ако някой се нуждае от човек, който да анализира и изясни най-заплетената логическа мисъл, да я опрости до нейната същина и да я представи така, че дори едно дете — или съветник — да може да я разбере, тогава Кармина Голд, иначе меланхолична и простодушна, беше най-подходяща.

Но ако човек се намира в голяма беда без надежда за избавление и толкова близо до смъртта, че може да усети дъха й… Е, тогава затваряш очи и се молиш за помощта на Ханс Ребка.

Но това не личеше . В очите на всички от богатия свят на Четвъртия съюз новодошлият не представляваше нищо повече от лошо облечен провинциалист от покрайнините на спиралния ръкав. Той съвсем не се вписваше в изтънчената, спокойна и културна научна общност, събрана на вечеря в института.

Другите на масата поне полагаха усилия да бъдат учтиви.

— Били сте неотдавна на Миранда? — каза жената до Ребка, когато той седна. Беше Глена Омар, един от старшите специалисти по информационни системи, според Дариа ненужно красива. — Никога не съм била там, макар да предполагам, че е трябвало да бъда, тъй като там е главната квартира на Четвъртия съюз. Какво мислите за Миранда, капитане?

Ребка гледаше безизразно в чинията си. Дариа, седнала срещу него, очакваше напрегнато да чуе отговора. Когато след полета със скоростта на светлината имиграционните власти го въведоха в трапезарията да се срещне с нейните колеги, тя има време само за една кратка прегръдка и едно набързо казано „добре дошъл“ и не можа да го предупреди, че тук, в нейния дом, не бива да бъде груб, намусен или раздразнителен.