Наоми Новик - Смъртоносна академия

— С това ще обвия основата на ключовете от аргонетския зъб на лютнята.

Лиу бе получила почти плоска кутийка с размерите на пощенска марка, пълна с благоуханен балсам, и позволи на всяка от нас да топне кутре в него и да го разтърка по долната си устна.

— Това е уловителят на отрови на баба ми — обясни тя.Трае около месец, ако си внимателен, като си миеш зъбите.Ако усетиш устната ти да щипе, като понечиш да сложиш нещо в устата си, не го яж.

Ето това означаваше въвеждането за всички. Мъничко вдъхната надежда, обич и грижа. Напомняне, че съществува друго отвъд това тук, един цял свят. Там, където приятелите ти споделят всичко случило им се, и ти споделяш всичко с тях. Само дето досега никога не бе било истинско въвеждане за мен. Очите ми смъдяха. Трябваше да упражня усилие да не подам език, за да облизвам балсама отново и отново.

Орион се присъедини към нас с пощата си в ръка, дебел плик и малка торбичка, и ми прошепна весело и напевно „Разкрита си“, като преметна ръка през шията ми и ми се ухили. Отправих му гримаса, но не можах да се сдържа и аз да не се усмихна, докато внимателно разгъвах собственото си писмо — малка люспа от лук, тъй тънка, че беше почти прозрачна, навита в мънисто не много по-голямо от онези, които Памила носеше в косата си. По дължината му имаше леки гънки от увиването: белези за разкъсване на парчета, за да бъдат изядени. Приближих люспата до устата си и като вдишах, усетих мириса на мед и бъз, маминия лек за освежаване на духа. Дори само едно вдишване от него ми дойде добре. Преглътнах твърдата буца от щастие, която стопли стомаха ми, и свалих люспата, за да прочета написаното. Буквите на мама бяха тъй дребни и бледи, та ми отне секунда да разгадая единствения ред.

Скъпото ми момиче , обичам те, имай кураж бе написала мама — и стой далеч от Орион Лейк.

Време е да се отдадем на любов от пръв поглед (фр.) — Б. пр.