Наоми Новик - Смъртоносна академия

Аадхия избухна в смях, а Лиу само зяпна насреща ми, напълно поразена.

— „Изобщо не съм гадже на Орион, само приятели сме“ — изрецитира Аадхия, както си седеше на пода, без да се надигне дори, думите, които бях казала на нея и Лиу вечерта, преди да сключим съюза си. Не бях искала да влязат в него по погрешните причини. — Ама хич дори не сте гаджета.

— Благодаря, накара ме да се почувствам много по-добре — изръмжах. — И не съм излъгала. Аз не го приемах като свое гадже.

— Това го вярвам — кимна Аадхия. — Само момче ще ходи с някоя две седмици, без да й каже, че му е гадже.

Похилихме се известно време, но след като се кротнахме, Лиу попита предпазливо:

— А искаш ли да го направиш? — Лицето й беше сериозно. — Мама ми каза, че никак не е разумно.

— Моята майка пък ми каза, че всички момчета си носят зловредно в гащите и останете ли насаме, го пускат на воля — подхвърли Аадхия. След което и трите се запревивахме от смях. — Добре де, знам, че е смешно — добави Аадхия. — Но тя го каза неслучайно и ми поръча да го вярвам през цялото време, защото ако забременея, докато съм тук, ще се превърне в реалност.

Лиу потрепери и обви с ръце коленете си.

— Мама ми постави спирала против зачеване.

— Пробвах с такава, но получавах ужасни схващания — отбеляза мрачно Аадхия.

Преглътнах. Не бях си направила труд да мисля за такива неща, беше ми изглеждало като последна грижа.

— А моята майка е била бременна с мен в третия месец при дипломирането си.

— Боже мой — ахна Аадхия. — Трябва да е била побъркана от ужас.

— Баща ми загинал при напускането — промълвих. Лиу се протегна и стисна ръката ми. Гърлото ми се бе стегнало. За пръв път го споделях с някого.

Поседяхме известно време в мълчание, после Аадхия каза:

— Ами значи ще си единственият човек в историята, който се е дипломирал два пъти.

Отново всички прихнахме. Тогава не ни изглеждаше като предизвикателство към съдбата да говорим за дипломирането като нещо, което неизбежно ще се случи.

Отново легнах, за да си почина до вечерята, полузадрямала, докато обсъждахме планове за първия срок и си казвахме колко мана очакваме да натрупаме. Докато Лиу драскаше предполагаеми цифри, не можех да спра да си мисля за споделящото устройство. Потърках с пръсти мястото, където бе обвивало китката ми. Почти не можех да виня Клои и изобщо някого от анклава Ню Йорк. Толкова много мана на разположение, че краят й не се виждаше. Нямаше го усещането за положени усилия, та да бъде придобита. Чувствала я бях безплатна като въздуха. Имала я бях само за няколко часа, а вече ми липсваше. Почти заспивах, после пак се ококорвах. Сама не знаех защо, Лиу и Аадхия биха ме разбрали, дори биха бдяли над мен, докато ме събудят за вечеря.

— Трябва да помислим какво още можем да използваме и кого да привлечем — каза Аадхия. — Може би ще успея да завърша лютнята достатъчно рано, та да изработим още неща през първия срок. Трябва да преговорим и списъците си със заклинания.

— Аз имам още нещо — каза тихо Лиу и когато стана и излезе през вратата, рязко осъзнах със силно негодувание, че причината, поради която постоянно се стрясках и будех, бе, защото очаквах друго почукване. Стрелнах с гневен поглед вратата. И почукването дойде минути по-късно, но бе отново Лиу, която се върна с малка кутия в ръце. Седна на пода с кръстосани крака, отвори капака и извади малко бяло мишле. То сбърчи носле и се вкопчи в един от пръстите й, но не се стрелна да бяга.

— Имаш си фамилиар! — възкликна Аадхия. — О, боже, много е сладък.

— Не е фамилиар — отвърна Лиу. — Или поне не беше. Тъкмо започвам да… Имам десет такива. — Не срещаше очите ни; беше си кажи-речи открито признание, че е тръгнала по много неортодоксална магьосническа пътека. Никой няма да внесе десет мишки и да им отделя от храната си по някаква друга причина. — Имам афинитет към животни.

Вероятно затова родителите й бяха я накарали да го направи, осъзнах. Знаели са, че тя ще съумее да задържи пожертвованията си живи.

— И сега ще го направиш фамилиар? — попитах. Дори не знаех как действат те. Мама бе имала само спонтанни фамилиари. От време на време в шатрата ни идва животно, което има нужда от грижи, тя му помага, после то остава за известно време да помага на нея, преди отново да си иде, за да стане обикновено животно. Тя не се опитва да ги задържи.

Лиу кимна и погали главичката на мишлето с пръст.

— Мога да тренирам по едно за вас двете. Нощни животни са, тъй че могат да ви пазят, докато спите, и много ги бива да проверяват дали няма нещо лошо в храната. Това ми донесе преди два дни наниз с вълшебни корали. Името му е Цзяо Цзи.