• Пожаловаться

Наоми Новик: Изтръгнати от корен

Здесь есть возможность читать онлайн «Наоми Новик: Изтръгнати от корен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 2016, ISBN: 9786197115284, издательство: Екслибрис, категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Наоми Новик Изтръгнати от корен
  • Название:
    Изтръгнати от корен
  • Автор:
  • Издательство:
    Екслибрис
  • Жанр:
  • Год:
    2016
  • Город:
    София
  • Язык:
    Болгарский
  • ISBN:
    9786197115284
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Изтръгнати от корен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изтръгнати от корен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Книгата е отличена с награда "Небюла" 2015 г. и номинация за "Хюго" 2016 г. "Изтръгнати от корен" е една от най-добрите книги на 2016 година според "National Public Radio", "BuzzFeed", "Tor.com", "BookPage", "Library Journal", "Publishers Weekly". Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те вече са различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? А и това не е най-лошото — все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, затова всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени. cite Урсула Ле Гуин, автор на Землемория cite Лев Гросман, автор на Магьосниците cite Маги Стийвотър cite Робин Хоб empty-line 10 empty-line 13 empty-line 16 empty-line 19

Наоми Новик: другие книги автора


Кто написал Изтръгнати от корен? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Изтръгнати от корен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изтръгнати от корен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Наоми Новик — Изтръгнати от корен

Глава 1

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.

Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те вече са различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? А и това не е най-лошото — все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, затова всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

Те обаче не искат да се омъжват. Изобщо не искат да останат при нас.

— Забравят как се живее тук — неочаквано ми каза веднъж баща ми.

Возех се до него в голямата, празна каруца на връщане към къщи, след като бяхме разнесли дървата за горене за седмицата. Живеехме в Дверник, което не беше нито най-голямото село в долината, нито най-малкото. Не беше и най-близкото до Леса: намирахме се на единайсет версти от него. Пътят ни обаче минаваше над висок хълм и в ясен ден отгоре се виждаше реката чак до бледосивата ивица изгоряла земя и плътната тъмна стена от дървета зад нея. Кулата на Змея беше далеч в другата посока; приличаше на парче бял тебешир, забито в подножието на западните планини.

Бях много малка — на не повече от пет, мисля, но вече знаех, че не говорим за Змея и за момичетата, които той взима. Затова ме порази фактът, че баща ми нарушава правилото.

— Помнят да се страхуват — добави той.

Това бе всичко. После подвикна на конете и те продължиха надолу по хълма към гората.

Не го разбрах. Всички се страхувахме от Леса. Но долината беше нашият дом. Как може някой да напусне дома си? Въпреки това момичетата не оставаха тук. Змеят ги пускаше от кулата и те се връщаха за малко при семействата си — за седмица, понякога за месец, но никога повече. После взимаха зестрата си и заминаваха. Повечето отиваха в Кралия и Университета, често си взимаха мъж от града или пък ставаха учени или отваряха собствен магазин, макар че за Ядвига Бах, отвлечена преди шейсет години, се говореше, че станала куртизанка и любовница на барон и херцог. Когато съм се родила обаче, тя вече беше просто богата старица, която пращаше великолепни подаръци на всичките си племеннички и племенници, но никога не ги навестяваше лично.

Така че не беше като да дадеш дъщеря си да бъде изядена, но не беше и щастливо събитие. В долината няма много села и възможностите са малко — Змеят взима само седемнайсетгодишни момичета, родени в периода от октомври до октомври. В моята година сме единайсет и има по-голям шанс да те изберат, отколкото ако се решаваше с хвърляне на зарове. Всички казват, че момиче, родено за Змея, се обича по различен начин с напредване на годините — няма как иначе, като знаеш колко лесно може да го изгубиш. Но при мен и моите родители не беше така. Когато пораснах достатъчно, за да разбера, че може да вземе мен, вече всички знаехме, че ще вземе Каша.

Само пътниците, които не знаеха това, хвалеха Каша пред родителите й и се възхищаваха на красотата, ума и добротата й. Змеят не взимаше непременно най-хубавата девойка, но винаги си избираше най-специалната: ако имаше някоя, която да се слави като най-красивата, най-умната, най-милата или най-добрата танцьорка, той някак се спираше точно на нея, макар и да не разменяше нито дума с момичетата, преди да направи избора си.

А Каша беше всичко това наведнъж. Сплетената й коса с цвят на златно жито стигаше до кръста, очите й бяха топли и кафяви, а смехът й звучеше като песен, която те караше да ти се допее заедно с нея. Хрумваха й най-хубавите игри и сама измисляше приказки и нови танци; можеше да сготви храна за цял пир, а когато предеше вълната от овцете на баща си, нишката излизаше гладка, без ни един възел и усукване.

Знам, че я описвам като героиня от приказка, но всъщност беше точно обратното. Когато майка ми разказваше приказките за принцесата с балната рокля, храбрата гъсарка и русалката, във въображението ми всички те приличаха по малко на Каша; така я възприемах аз. И понеже не бях достатъчно голяма, за да бъда мъдра, я обичах не по-малко, а повече, защото знаех, че скоро ще ми я отнемат.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изтръгнати от корен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изтръгнати от корен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Изтръгнати от корен»

Обсуждение, отзывы о книге «Изтръгнати от корен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.