Александър Белтов: Фосикър

— И? — напрегна се Фея.

— Така и не се получи. Но защо ме изпрати при вас, нали сте врагове с прихващачите?

— Така е, но сме и хора. Матрикантите са обща заплаха.

— Но защо?

— Защото различното им физическо тяло им дава различни възможности, оттам – и промяна в психическата нагласа. Смятат хората за непълноценен вид и… следователно излишен. Самосегрегират се. Въпрос на време е сблъсък, война. Всъщност, не трябва да им се даде възможност да наберат мощ.

— А! То… — не можа да каже нищо повече Слав. Беше сериозно объркан. Кой с кого воюваше в крайна сметка?

— Има и друго — продължи Фея.

— Какво?

— Да речем, че прихващачът е искал да те спаси от матрикантите, изпращайки те при нас, но по-вероятното е друго.

— Да?

— По-вероятно е искал да те използва за стръв, така да се каже. Чрез матрикантите да удари нашата организация. Не мислиш ли?

— Ами…

— И ти се наби право при нас, улеснявайки плана му – каза тя, а Слав усети укора в гласа ѝ.

Той обърна гръб на Фея и отново се зае да разглежда помещението.

— Какво трябваше да ни предадеш? — момичето бе плътно зад гърба му и той усети топлината на дъха ѝ в тила си.

Той, все още объркан, не желаеше да се обръща към нея. Опита се да се съсредоточи. Матриканти, прихващачи, съпротива.

Доближи до стената с окачени светещи монитори. Някои от тях предаваха кадри от улични камери, други изобразяваха някакви сменящи се данни, а имаше и такива, които бяха тъмни. От всички тях излизаха кабели и се вплитаха в общ дебел сноп. Снопът се виеше покрай стената и се губеше някъде. Той направи няколко крачки, за да го проследи, и се озова пред голям затворен сандък.

Тик-так, тик-так.

Фея се изправи пред него и закри гледката.

— Какво трябваше да ни предадеш?

— Аз… — започна колебливо той, като старателно избягваше очите ѝ — носех един компютър… Всъщност, една програма… Оказа се Изкуствен интелект. Нарича себе си Куче. Опасно е… На свобода е.

Фея поклати глава, сякаш всичко бе ясно.

— На свобода е, казваш? Изкуствен интелект.

— На свобода. Всъщност, не съвсем. В една болнична компютърна мрежа е. Но е ограничен там.

Момичето вдигна ръка пред лицето си. Беше разтворила пръсти, с длан навън. Жестът ѝ беше реакция на защита.

Слав се стресна. Беше неочаквано.

— А това нещо… Куче, както го наричаш — гласът на Фея потрепери и това не убягна на Слав. — Какво може?

— Не зная… Може би притежава неограничени възможности. То постоянно се подобрява и надстроява. Във всеки случай, ужасно е да го наблюдаваш как расте.

— Звучи наистина ужасно.

— Освен това…

— Какво? — напрегна се момичето и се доближи до него.

— Притежава информация за технологията на матрикантите. Разбираш ли? Това искаше онзи прихващач да ви предам, но после каза, че трябва да го унищожим.

Фея сви устни.

— И? — заби поглед в очите на Слав.

— Не го унищожих. Не можах да го направя.

Фея го хвана за китката и се опита да стисне, но ръката ѝ бе твърде слаба. Слав с лекота се отскубна:

— Не можах, и това е. Заради… — прехапа устни. – Заради… – повтори, но не можа да продължи.

— Заради какво?

— Ами, по такъв начин щях да унищожа всичко, което имам. Включително и Куче. А аз трябва да работя — изстреля на един дъх той.

Фея се пресегна и отново го хвана за китката. Този път хватът на момичето бе доста по-здрав:

— Къде е?

— Ами, аз сега… аз го нямам — опитваше да освободи ръката си той.

Момичето пусна китката му и наведе глава, като заби поглед в краката си.

— Значи е в някаква мрежа, казваш. Болничната мрежа.

Слав заразтрива мястото, където го бе стискала допреди миг.

— Аха.

— В болничната мрежа — повтори Фея.

— Може да си изработи цяла популация от матриканти, ако поиска… — започна колебливо — И има нужда от това.

— Не! — с угаснали очи изправи глава тя и отрони тежка въздишка.

— Трябва само да си създаде необходими условия, а после да принуди някой да свърши работата физически, вместо него — започна да набира скорост Слав. — А то може да направи това, бъди сигурна. Ентусиасти за това има – пред очите му изникна лицето на доктора от болницата. — И това само, докато създадат първия матрикант, после няма да има нужда от хора. Изобщо. Ще се освободи от тези „дяволи“, както ни нарича в една притча.

Фея не реагира. Празният ѝ поглед се бе застопорил някъде в стената. Малките ѝ гърди плавно се издуваха и спадаха. Слав се усъмни, дали думите му бяха стигнали до съзнанието на момичето. Самият той се опита да мисли на ускорен ход, за да подреди мислите си. Ако наистина съществува възможност за съюз между Куче и матрикантите? Всъщност, това няма да е съюз, а съзнателното използване на матрикантите от Куче. Изключително и само за негови цели. Но какви могат да бъдат неговите цели?