Рик Риърдън - Досиетата на героя

Здесь есть возможность читать онлайн «Рик Риърдън - Досиетата на героя» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Егмонт България, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Досиетата на героя: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Досиетата на героя»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С „Досиетата на героя“ старшият писар на лагера на нечистокръвните Рик Риърдън ти дава възможност да надникнеш още веднъж в света на древногръцките богове и съвременните герои. В книгата те очакват три незаписани досега приключения на Пърси Джаксън, тайни интервюта с него и приятелите му, карта на лагера на нечистокръвните, загадки за герои и още!
Тези свръхсекретни досиета съдържат поверителна информация, която ще те подготви за собствените ти страховити премеждия, НО помни, че те са предназначени само и единствено за твоите полубожествени очи! Никое смъртно дете не трябва да се докосва до тях, ако не иска да си навлече гнева на някой недотам дружелюбен герой от лагера…

Досиетата на героя — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Досиетата на героя», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нико остави Етан на скелетите и нападна Япет. Вече бях пред него. Чувствах, че рамото ми ще експлодира, но се метнах към титана и пронизах прасеца му с Въртоп.

— ААААА! — от раната потече златен Икор. Япет се завъртя и ме удари с дръжката на копието си. Полетях и се ударих в скалите току до река Лета.

— ТЕБ ЩЕ УБИЯ ПРЪВ! — изрева Япет, като скочи към мен. Талия се опита да отвлече вниманието му, като пусна мълнии от кинжалите си, но за него това явно бе като ухапване от комар. Нико замахна към него с меча си, но Япет отби удара му, без дори да гледа.

— Ще ви избия всичките! А след това ще захвърля душите ви във вечния мрак на Тартар!

Лилави петна избиха пред очите ми. Едвам се движех. Още сантиметър и щях да падна в реката.

Реката .

Преглътнах. Надявах се все още да имам сили да говоря.

— Ти… си дори по-грозен от сина си — подразних титана — и виждам откъде Атлас е наследил глупостта си.

Япет изръмжа. Той закуца напред, вдигнал копие.

Не знаех дали имам сила, но бях длъжен да опитам. Япет снижи копието си и аз се претърколих настрана. Оръжието се заби в земята до мен. Протегнах се и сграбчих врага си за яката на ризата, надявайки се на това, че той е изгубил равновесие и е ранен. Титанът се опита да остане на крака, но аз го дръпнах с цялата си тежест. Той залитна и падна, като сграбчи паникьосан ръцете ми.

Така и двамата паднахме в Лета.

ПЛЯЯС! Потънах в черната вода.

Помолих се на Посейдон защитата ми да издържи и докато потъвах към дъното, осъзнах, че съм все още сух. Знаех и как се казвам. И все още държах титана за ризата. Течението трябваше да ни е откъснало един от друг, но реката някак си ме обикаляше.

С последни сили излязох от водата, влачейки Япет със здравата си ръка. Рухнахме на брега — аз напълно сух, титанът мокър до кости. Сребърните му очи бяха ококорени и приличаха на пълни луни.

Талия и Нико ме зяпнаха удивено. Горе до пещерата, Етан Накамура тъкмо съсичаше и последния скелет. Той се обърна и замръзна като видя титаничния си съюзник проснат на земята.

— Господарю? — извика той.

Япет стана и го погледна. Сетне погледна към мен и се усмихна.

— Здравей — каза той, — кой съм аз?

— Ти си мой приятел — отговорих бързо, — казваш се… Боб.

Това го зарадва много.

— Аз съм твоят приятел Боб!

Етан явно осъзна, че нещата не стават както е искал.

Той погледна към меча на Хадес, който лежеше в прахта, но преди да може да се протегне към него, една сребърна стрела се заби в земята до него.

— Не и днес, хлапе — предупреди го Талия, — една крачка и ще те забия в скалите.

Етан побягна — право към пещерата на Мелиноя. Талия се прицели към гърба му, но аз й казах.

— Недей. Остави го.

Талия се намръщи, но сведе лъка си.

Не бях сигурен защо исках да го пощадя. Предполагам, че за днес битките ми стигаха, а и в действителност ми бе мъчно за хлапето. Кой знае какви ядове щеше да си има, когато Кронос узнаеше за провала му.

Нико взе меча на Хадес с благоговение.

— Успяхме. Наистина успяхме.

— Така ли? — попита Япет. — А аз помогнах ли?

Сполучих да се усмихна немощно.

— О, да. Беше фантастичен.

След това се върнахме експресно до двореца на Хадес. Нико прати съобщение по някакъв призрак и след минути лично трите фурии се появиха да ни пренесат. Те не бяха очаровани от това, че ще трябва да носят и титана Боб, но на мен сърце не ми даваше да го оставя — особено след като видя раната ми, изохка съчувствено и я излекува с едно докосване.

Както и да е, когато пристигнахме до тронната зала на Хадес, вече се чувствах страхотно. Господарят на мъртвите стоеше на своя трон от кости, гледаше ни мрачно и почесваше черната си брада, сякаш се чудеше какви изтезания да ни измисли. Персефона седеше до него, но не продумваше и дума, докато Нико разказваше за премеждията ни.

Преди да върна меча, настоях Хадес да даде клетва, че няма да го използва срещу боговете. Очите му пламнаха, сякаш искаше да ме изпепели, но най-накрая се закле, макар и през стиснати зъби.

Нико остави меча в краката на баща си и се поклони, очаквайки реакция.

Хадес погледна към жена си.

— Ти не се подчини на преките ми заповеди.

Не знаех за какво говори, но Персефона не реагира, дори не потръпна под изгарящия му поглед.

Хадес отново се обърна към Нико. Погледът му омекна малко. Вече бе каменен, а не стоманен.

— Няма да разказваш това никому.

— Не, господарю — съгласи се Нико.

След това богът погледна към мен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Досиетата на героя»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Досиетата на героя» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Досиетата на героя»

Обсуждение, отзывы о книге «Досиетата на героя» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x