Рик Риърдън - Досиетата на героя

Здесь есть возможность читать онлайн «Рик Риърдън - Досиетата на героя» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Егмонт България, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Досиетата на героя: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Досиетата на героя»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С „Досиетата на героя“ старшият писар на лагера на нечистокръвните Рик Риърдън ти дава възможност да надникнеш още веднъж в света на древногръцките богове и съвременните герои. В книгата те очакват три незаписани досега приключения на Пърси Джаксън, тайни интервюта с него и приятелите му, карта на лагера на нечистокръвните, загадки за герои и още!
Тези свръхсекретни досиета съдържат поверителна информация, която ще те подготви за собствените ти страховити премеждия, НО помни, че те са предназначени само и единствено за твоите полубожествени очи! Никое смъртно дете не трябва да се докосва до тях, ако не иска да си навлече гнева на някой недотам дружелюбен герой от лагера…

Досиетата на героя — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Досиетата на героя», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нико буквално си проправяше път през керес. Черният му меч изсмукваше същността им като прахосмукачка, а колкото повече унищожаваше, толкова по-леден ставаше въздухът около него. Талия просна една демоница по гръб, прониза я и наръга още една с втория си нож, без дори да се обръща.

— Мри, нагъл смъртен! — преди да успея да вдигна меча си, ноктите на една керес пронизаха рамото ми. Ако бях в доспехите си, това нямаше да е голям проблем, ама не — бях си в училищната униформа. Ноктите на изчадието минаха през плата на ризата и пронизаха плътта ми. Цялата ми лява страна избухна в адска болка.

Нико изрита чудовището настрана и го промуши. Аз рухнах на земята и се свих на кълбо, измъчван от изгарящата рана.

Звуците от битката притихнаха. Талия и Нико се спуснаха към мен.

— Стой спокойно, Пърси — рече Талия, — ще се оправиш.

Трепетът в гласа й обаче ми подсказа, че раната не е безобидна. Нико я докосна и аз изревах от болка.

— Ще изсипя малко нектар в нея — каза той.

Той отвори една бутилка с божествената напитка и я разля по рамото ми. Това бе опасно — само глътка от нея можеше да убие някой полубог, — но болката веднага стана търпима. Нико и Талия превързаха раната. Аз припаднах само няколко пъти.

Не знам колко време мина, но следващият ми спомен бе как съм облегнат на една скала. Рамото ми бе превързано. Талия ме хранеше с малки парченца шоколадова амброзия.

— Какво стана с керес? — промърморих.

— Засега ги разкарахме — каза тя, — за момент ме притесни, Пърси. Но мисля, че ще се оправиш.

Нико се приведе до нас. Сега той държеше саксията с карамфила. На цветето бяха останали само пет листенца.

— Те ще се върнат — предупреди той, след което погледна загрижено към рамото ми, — тази рана… освен на насилието, керес са духове и на заразите. Можем да забавим инфекцията, но ще ти трябва по-сериозно лечение. Имам предвид божествено. Иначе…

Той не довърши.

— Ще се оправя — опитах се да седна и веднага ми прилоша.

— Полека — рече Талия, — трябва да си починеш.

— Няма време — погледнах към карамфила, — доколкото си спомням, една от демониците спомена името на Япет. Това не беше ли титан?

Талия кимна нервно.

— Братът на Кронос, баща на Атлас. Наричат го титана на Запада. Името му означава Пронизващия, защото това обича да прави с враговете си. Запратили го в Тартар заедно с братята му. Би трябвало да е още там!

— Но ако мечът на Хадес може да отключва смъртта? — попитах.

— Тогава е възможно — каза Нико — да призове прокълнатите от Тартара. Не бива да им позволяваме дори да опитат!

— Не знаем кои са те — напомни му Талия.

— Героят, който работи за Кронос — намесих се аз, — вероятно е Етан Накамура. Той започва да сбира някои от слугите на Хадес, керес например, на страната на титаните. Демониците смятат, че войната ще бъде спечелена от Господаря на времето и за тях ще има повече ужаси и страдания.

— И вероятно са прави — каза Нико, — баща ми се опитва да опази баланса. Той удържа по-свирепите демони. Но ако Кронос назначи някой от братята си за господар на Подземния свят…

— Като този Япет — предположих.

— Тогава Подземното царство ще стане много по-ужасно — рече Нико. — На керес това ще им хареса. А също и на Мелиноя.

— Все още не си ни казал коя е тази Мелиноя.

Нико прехапа устна.

— Тя е богинята на призраците. Служи на баща ми и наблюдава неспокойните мъртви, които витаят на Земята. Всяка нощ тя се надига от Подземното царство, за да плаши смъртните.

— Значи има свой път нагоре?

Нико кимна.

— Съмнявам се, че е блокиран. По принцип никой, който е с акъла си, не би рискувал да приближи пещерата й. Но ако този герой е достатъчно смел, че да сключи сделка с нея…

— Може да се върне в света на живите — довърши Талия — и да предаде меча на Кронос.

— Който ще го използва, за да освободи братята си от Тартар — предположих, — и тогава ще изпаднем в голяма беда.

Изправих се на крака. Заля ме вълна от слабост и почти припаднах, но Талия ме хвана.

— Пърси — каза тя, — не си в състояние…

— Трябва да съм! — видях как още едно от листата увяхва и пада от карамфила. До края ни оставаха още четири.

— Дай ми цветето. Отиваме в пещерата на Мелиноя.

Докато вървяхме, се опитвах да си мисля за хубави неща — любимите ми бейзболисти, последния ми разговор с Анабет, какво ще ми приготви мама за Коледа — за каквото и да е, но не за болката. И въпреки това чувствах, че саблезъб тигър ме е захапал за рамото. В битка нямаше да ставам за нищо и се проклех наум за непохватността. Изобщо не трябваше да допускам да ме ранят. Сега и до края на мисията бях излишен багаж за Талия и Нико.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Досиетата на героя»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Досиетата на героя» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Досиетата на героя»

Обсуждение, отзывы о книге «Досиетата на героя» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x