Рик Риърдън - Досиетата на героя

— Какво е това? — попита Талия. — Къде е…

— Беше номер — каза Нико, — тя ни измами.

— Закъсняхте, герои — прошепна Мелиноя.

Още един от листата на карамфила повехна и се отрони. Остана само един.

— Вече сключих сделката.

— Каква сделка? — настоях.

Мелиноя започна да съска. Отне ми миг да разбера, че това е смехът й.

— Има толкова много призраци, младо геройче. Те жадуват да бъдат свободни. Когато Кронос завладее света, той ще ме пусне да сея ужас сред живите, денем и нощем.

— Къде е мечът на Хадес? — настоях. — Къде е Етан?

— Близо — отвърна ми Мелиноя, — няма да те спирам. Не ми и трябва. Скоро, Пърси Джаксън, около теб ще има много духове. Тогава ще си спомниш за мен.

Талия изтегли една стрела и се прицели в богинята.

— Нима мислиш, че Кронос ще те възнагради за това, че си му помогнала? Той ще те изхвърли в Тартар с останалите слуги на Хадес.

Мелиноя оголи зъби.

— Майка ти беше права, Талия. Ти си едно безполезно момиче. Умееш само да бягаш.

Стрелата полетя, но щом докосна Мелиноя, тя се разпадна в мъгла. Чухме подигравателния й, съскащ смях. Стрелата на Талия отскочи безпомощно от скалите.

— Глупав призрак — промърмори тя.

Можех да видя, че Талия е наистина разтърсена. Очите й бяха почервенели. Ръцете й трепереха. Нико изглеждаше също толкова замаян, все едно са го ударили между очите.

— Крадецът — успя да каже той — сигурно е в пещерата. Трябва да го спрем, преди…

И точно тогава последният лист се отрони от карамфила. Цветето почерня и се сгърчи.

— Твърде късно — казах.

От планината проехтя гръмък смях.

— Прав си за това — долетя глас. На изхода на пещерата се появиха двама души — момче с превръзка на окото и триметров мъжага с разкъсана затворническа униформа. Веднага познах момчето. Това бе Етан Накамура, синът на Немезида. В ръцете си носеше недовършен двуостър меч от стигийска черна стомана, инструктиран с фигури на скелети. Нямаше дръжка, но в основата на острието имаше златен ключ, точно като във видението на Персефона. Ключът светеше така, сякаш Етан бе вече призовал силата му.

Великанът до него имаше очи от чисто сребро. Лицето му бе покрито с четинеста брада, а сивата му коса бе разрошена като на луд. Той изглеждаше измършавял в затворническата си униформа, като че е прекарал последните няколко хилядолетия на дъното на бездна, но дори и отслабнал бе много страшен. Той вдигна ръка и в нея се появи огромно копие. Спомних си какво ни бе разказала Талия за Япет.

„Наричат го Пронизващия, защото това обича да прави с враговете си“.

Титанът се усмихна свирепо.

— А сега ще ви унищожа.

— Господарю — прекъсна го Етан. Той бе облечен с военна униформа и носеше раница на гърба си. Превръзката на окото му се бе разместила, а лицето му бе изцапано от пот и сажди.

— Имаме меча. Трябва…

— Да, да — нетърпеливо каза титанът, — добре се справи, Навака.

— Накамура, сър.

— Както и да е. Сигурен съм, че брат ми Кронос ще те възнагради. Но първо трябва да убия тези тримата.

— Но, господарю — настоя Етан, — все още не сте възстановил пълната си сила. Трябва да се възнесем и да призовем братята ви от горния свят. Заповедите ни бяха да избягаме.

Титанът се обърна към него.

— Да избягаме ли каза? ДА ИЗБЯГАМЕ?

Земята се разтърси. Етан падна по задник и започна да пълзи назад. Недовършеният меч на Хадес затрака по скалите.

— Г-господарю, моля ви…

— ЯПЕТ НЕ БЯГА! Чаках три хилядолетия да ме призоват от онази яма. Жаден съм за мъст и ще започна да я утолявам, като убия тези трима нещастници!

Той приведе копието си към мен и нападна.

Ако бе в пълната си сила, съм сигурен, че щеше да ме промуши като на шиш. Дори измършавял и току-що измъкнал се от ямата, той бе дяволски бърз. Придвижваше се като торнадо и замахна толкова бързо, че едвам избягнах острието, преди то да прониже скалата, върху която бях застанал.

На всичко отгоре бях толкова замаян, че едвам държах меча. Япет изтръгна копието от земята, но когато се обърна към мен Талия започна да го обсипва със стрели, като го улучи навсякъде, от коляното до рамото. Той изрева и се обърна към нея. Изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен. Етан Накамура се опита да извади меча си, но Нико извика:

— Не мисля.

Земята пред Етан изригна. Три въоръжени скелета се появиха и го нападнаха, блъскайки го назад. Мечът на Хадес остана на скалите. Само ако можех да се добера до него…

Япет замахна с копието си и Талия отскочи от пътя на оръжието. Тя захвърли лъка си настрана, така че да изтегли ножовете си, но нямаше да оцелее дълго в близък бой.