Рик Риърдън - Досиетата на героя

Знае се, че често наричаш Пърси „водорасляк“. Коя негова черта те дразни най-много?

Анабет:Е, не му казвам така, защото е гений! Не че е глупав, дори е доста интелигентен. Понякога обаче се държи като кръгъл идиот. Не знам дали не го прави, само за да ме дразни. Има толкова хубави черти. Храбрец е. Има чувство за хумор. И изглежда много добре, но да не сте посмели да му го кажете.

Докъде бях стигнала? А, да. Та, той има хубави черти, но понякога е толкова… невъзприемчив! Точно това е думата. Имам предвид, че не забелязва съвсем очевидни неща, например това как се чувстват хората. Независимо дали му правят намеци, или са направо откровени. Какво? Не, нямам предвид някой или нещо конкретно! Говоря принципно. Защо всички си мислят, че… ох! Забравете.

Коя е любимата ти мелодия за флейтата?

Гроувър:О, ами… малко се стеснявам. Веднъж един воден плъх ме помоли да му изсвиря „Любовта на гризача“. И… аз научих мелодията и си признавам, че обичам да я свиря. Честно казано, тя вече не е само за гризачи! Това е много сладка любовна история. Винаги се просълзявам, когато я свиря. Същото се случва и с Пърси, но подозирам, че е защото ми се смее!

Кой най-малко би искал да видиш в тъмна уличка — циклоп или разгневения господин Д.?

Гроувър:Бе-е-е! Що за въпрос е това? Да ви кажа, бих предпочел да видя господин Д., тъй като той е… по-мил. Да, той е много мил и щедър с нас, сатирите. Ние всички го обичаме. И не го казвам само защото може да чуе всичко и да ме смачка като буболечка, ако кажа нещо друго.

Според теб кое е най-красивото природно кътче в Америка?

Гроувър:Невероятно е, че все още е останало нещо, но наистина харесвам езерото Плесид в горната част на щата Ню Йорк. Много е красиво, особено през зимата. А и дриадите там са… хей, може ли да махнете това от интервюто. Хвойничка ще ме убие.

Толкова ли са вкусни наистина кенчетата?

Гроувър:Моята баба обичаше да казва: „Две кенчета на ден хапни, чудовищата изгони!“. В тях има много минерали, засищат, а консистенцията им е прекрасна. Наистина, има ли нещо, което да не е за харесване? Не е моя вината, че зъбите на хората не стават за нищо по-сериозно.

Коя е най-хубавата част от лятото в лагера на нечистокръвните?

Пърси:Да видя приятелите си, разбира се. Много е готино да се върнеш в лагера след цяла година училище. Усещането е като да се прибереш у дома. Първия ден от лятото, когато си дойда, се разхождам около хижите и гледам как Конър и Травис крадат, как Силена се мъчи да убеди Анабет да си сложи грим и как Клариса все още тика главите на новодошлите в тоалетните. Мило е, че някои неща никога не се променят.

Посещавал си много и различни училища. Къде е трудността в това да си новак?

Пърси:В изграждането на репутация. Всеки иска да те вкара в някакво клише, разбирате ли? Или си смотльо, или си пич, такива неща. Веднага трябва да стане ясно, че не си някой, с когото да се закачат, но не бива и да се държиш като гадняр. Да ви кажа обаче, не знам дали аз съм точният човек, от когото да търсите съвет. Аз не мога да изкарам и година, без да ме изритат или да взривя нещо.

Ако трябва да замениш Въртоп за друг магически предмет, какъв би бил той?

Пърси:Това вече е труден въпрос, тъй като наистина съм свикнал с Въртоп. Не мога да си представя живота без този меч. Но ще е яко, ако се направят доспехи, които да се превръщат в нормални дрехи. Носенето на броня е болезнено. Тя е тежка. И вътре в нея е жега. Освен това, не е много модерно. Така, че да имаш дрехи, които да могат да се превръщат в доспехи, би било наистина много полезно. Но пак не съм сигурен дали бих заменил меча си за такова нещо.

Много пъти животът ти е висял на косъм. Кой е най-страшният миг, който си изпитал като герой?

Пърси:Първата битка с Минотавъра, трябва да призная. Тогава просто не знаех какво става. Дори не знаех, че съм полубог. Мислех, че съм изгубил мама завинаги, бях на онзи хълм посред буря, изправен срещу онова бикоподобно нещо, а Гроувър бе припаднал и блееше „Яденеее!“. Беше ужасяващо!

Какъв съвет би дал на хлапетата, които подозират, че са полубогове?

Пърси:Молете се да грешите. Сериозно, сигурно да четеш за това е забавно, но да ти се случи наистина е лошо нещо. Ако мислите, че сте полубог, бързо си потърсете сатир. Можете да ги намерите във всяко училище. Смеят се особено и ядат всичко. Ходят малко странно, понеже крият копитата си в обувки. Та, намерете си училищния сатир и го помолете за помощ. Трябва бързо да стигнете лагера на нечистокръвните. Но наистина, не бихте искали да сте полубог. Не опитвайте това у дома.