Рик Риърдън - Досиетата на героя

Сякаш Подземният свят бе изсмукал живеца й. Имах чувството, че на горния свят ще бъде ослепително красива.

— Аз съм Персефона — каза тя, а гласът й бе тих като шумоленето на хартия — добре дошли, герои.

Нико смачка един нар с крак.

— Добре дошли? След последния път смееш да ни посрещаш така?

Размърдах се обезпокоено. По принцип подобно общуване с бог можеше да ти докара сериозни проблеми. Като например това да те стрият на прах.

— Ъъ, Нико…

— Спокойно — каза студено Персефона, — и ние имаме своите семейни проблеми.

— Семейни проблеми — кресна Нико, — ти ме превърна в глухарче!

Персефона не обърна внимание на доведения си син.

— Както казвах, герои, добре дошли в моята градина.

Талия сведе лъка си.

— Ти ли изпрати златния елен?

— А също и адската хрътка — призна богинята, — както и сянката, която отнесе Нико. Бе важно да ви събера заедно.

— Но защо? — попитах аз.

Персефона ме погледна и почувствах как в стомаха ми навява хлад.

— Господарят Хадес има проблем — каза тя — и ако сте достатъчно разумни, ще му помогнете.

Седнахме на една тъмна веранда, гледаща към градината. Донесоха ни храни и напитки, които никой от нас не докосна. Прислужничките щяха да бъдат много хубави, ако не бяха мъртви. Бяха облечени в жълти рокли и носеха на главите си венци от маргаритки и бучиниш. Очите им бяха пусти, а помежду си говореха с пискливи гласове като прилепи.

Персефона се разположи на един сребърен трон и ни измери с поглед.

— Ако сега беше пролет, щях да мога да ви посрещна както подобава на Горния свят. Но зиме това е всичко, което мога да направя.

Звучеше изпълнена с горчивина. След всички тези хилядолетия, животът с Хадес дори за половин година й се виждаше отвратителен. Изглеждаше побледняла и изключително не на място, като стара пролетна снимка.

Тя се обърна към мен, сякаш четеше мислите ми.

— Хадес е моят съпруг и господар, младежо. Бих направила всичко за него. Но в този случай имам нужда от помощта ви, и то бързо. Става дума за меча на Хадес.

Нико се намръщи.

— Баща ми не притежава меч. В битка той използва своя жезъл, а също и шлема си, с който всява ужас в сърцата на враговете.

— Не притежаваше меч — поправи го Персефона.

Талия се изправи.

— Нима той кове нов символ на силата? Без позволението на Зевс?

Богинята на пролетта вдигна ръка. Над масата се появи жива картина — няколко скелета раздухваха черни пламъци в ковачница и оформяха стоманено острие с подобните си на черепи чукове.

— Войната с титаните почти ни е застигнала — каза Персефона, — господарят Хадес трябва да се подготви за нея.

— Зевс и Посейдон никога не биха разрешили на Хадес да изкове ново оръжие! — възрази Талия, — това ще наруши баланса на тяхното примирие.

Персефона поклати глава.

— Имаш предвид, че така той ще стане равен на тях? Повярвай ми, дъще на Зевс, Господарят на мъртвите няма никакво желание да воюва с братята си. Той знаеше, че те никога няма да го разберат, и затова изкова меча тайно.

Образът над масата трепна. Едно зомби ковач надигна все още нажеженото острие. В основата му имаше нещо странно. Не скъпоценен камък, а…

— Това не е ли ключ? — попитах.

Нико ахна.

— Ключовете на Хадес?

— Чакай — прекъсна го Талия, — какви са тия ключове?

Нико изглеждаше по-блед и от мащехата си.

— Хадес има връзка златни ключове, с които може да отключва и заключва смъртта. Поне така гласи легендата.

— Легендата е вярна — рече Персефона.

— Как така да отключва и заключва смъртта? — не разбрах.

— Ключовете имат силата да отведат някоя душа в Подземния свят — каза Персефона — или да я освободят.

Нико преглътна.

— Ако един от ключовете е поставен в меча…

— Неговият носител ще може да възкресява мъртвите — довърши Персефона — или напротив, да изпрати всяко живо същество в отвъдното с едно докосване на острието.

Всички притихнахме. Призрачният фонтан ромонеше в ъгъла. Слугините минаваха покрай нас, предлагайки ни плодове и сладкиши, с които да ни заробят в отвъдното завинаги.

— Този меч е зъл — казах накрая.

— С него Хадес ще бъде непобедим — съгласи се и Талия.

— Затова — каза Персефона — трябва да ни помогнете да си го върнем.

Зяпнах я.

— Моля?

Очите на Персефона бяха красиви и мъртвешки сериозни като отровни цветове.

— Малко преди мечът да бъде завършен напълно, някой го открадна. Не зная как, но съм почти сигурна, че извършителят е полубог, някой от героите, служещи на Кронос. Ако оръжието попадне в ръцете на Господаря на времето…