Рик Риърдън - Досиетата на героя

— Мисля, че това е приключение за по-нататък. За да вземем онова съкровище, ще ни трябва цяла армия от герои.

— Сигурно — отговори Бекендорф, — ама съкровището все пак си го бива.

Силена разглеждаше бронзовия дракон.

— Чарли, това бе най-смелото нещо, което съм виждала през живота си. Как само яхна този дракон!

Бекендорф преглътна.

— Ами… да. Значи… сигурно ще се съгласиш да гледаме фойерверките заедно?

Лицето на Силена грейна.

— Разбира се, глупчо! Опасявах се, че никога няма да попиташ.

Внезапно Бекендорф изглеждаше като нов човек.

— Ами, да си ходим тогава! Обзалагам се, че преследването на знамето вече е свършило.

Трябваше да се прибера бос, понеже киселината бе съсипала напълно маратонката ми. Когато я събух, видях, че слузта се е просмукала и в чорапа и е зачервила жестоко кожата на ходилото ми. Подпрях се на Анабет и тя ми помогна да куцукам по пътя през гората.

Бекендорф и Силена бяха пред нас, хванати за ръка, и ние им оставихме пространство.

Докато ги гледах, подпрян на Анабет, се почувствах неудобно. Проклех Бекендорф за смелостта — и нямах предвид това как се бе нахвърлил върху дракона. След три години той бе събрал кураж да попита Силена за среща. Не беше честно.

— Знаеш ли — каза Анабет, докато се препъвахме през един плитък поток, — онова не бе най-смелото нещо, което съм виждала.

Премигнах. Да не би да ми четеше мислите?

— Ъъ… какво имаш предвид?

Анабет стисна ръката ми, когато се олюляхме на един наклон.

— Ти застана пред дракона, за да може Бекендорф да скочи върху него. Това вече е смелост.

— Или глупост.

— Пърси, ти си смел — каза тя, — толкова ли е трудно просто да приемеш един комплимент?

Погледите ни се срещнаха. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и сърцето ми се държеше странно, като че искаше да изхвръкне от гърдите ми.

— Ами… — казах аз, — предполагам, че Силена и Бекендорф ще гледат фойерверките заедно.

— И аз така мисля — съгласи се Анабет.

— Ами — повторих, — тогава дали…

Нямам представа какво мислех да кажа, но точно в този момент от храстите изскочиха три от децата на Атина с изтеглени мечове. Когато ни видяха, те се ухилиха до уши.

— Анабет — каза един от тях, — добра работа. Хайде да арестуваме тези двамата.

Зяпнах го.

— Какво? Играта не е ли свършила?

Децата на Атина се разсмяха.

— Още не. Но скоро ще свърши. След като хванахме вас.

— Пич, стига — възрази Бекендорф, — нямаш идея през какво минахме. Бихме се с дракон и всичките мравки от проклетата им могила.

— Да бе, да — отговори друго дете на Атина, без да се развълнува особено. — Анабет, разсеяла си ги отлично. Прекрасен план. Искаш ли да ги поемем оттук?

Анабет се отдръпна от мен. Бях сигурен, че ще ни пусне, но вместо това тя изтегли кинжала си и го насочи към мен.

— Не мисля — каза тя, — със Силена ще се справим и сами. Хайде, затворници. Движение.

Зяпнах я смаян.

— Ти си планирала това? Цялото нещо? Само за да не участваме в играта?

— И как смяташ съм го направила, Пърси? Смяташ ли, че мога предварително да уредя появата на дракона и мравките?

Не бе много вероятно, но с Анабет никога не можеш да бъдеш сигурен. Двете със Силена се спогледаха и бе видимо, че едвам сдържат смеха си.

— Ах, ти малка… — отворих уста аз, но не можах да измисля достойна обида.

През целия път до затвора протестирах. Бекендорф се присъедини към мен. След всичко случило се бе съвсем некоректно да се отнасят с нас като със затворници.

Анабет обаче само се усмихваше и накрая ни заключи. Докато се връщаше към съотборниците си, тя се обърна и ми намигна.

— Хей, нали ще се видим на фойерверките?

Шмугна се в гората, без дори да изчака отговора ми.

Погледнах към Бекендорф:

— Тя да не би… да ме покани на среща?

Той отвратено сви рамене.

— Не знам и не ме интересува. С момичетата изобщо не можеш да бъдеш сигурен в нищо. Предпочитам да се бия с дракони!

И така момичетата спечелиха играта.

Коя е най-хубавата шега, която сте си правили с друг герой?

Конър:Златното манго!

Травис:О, да, това беше уникално.

Конър:Значи, взехме едно манго и го позлатихме. Освен това написахме „За най-готината“ върху него и го оставихме в хижата на Афродита, докато всички бяха на упражнения по стрелба с лък. Когато се върнаха, започнаха да се бият в спор коя е най-готина! Беше страшно забавно.