Рик Риърдън - Досиетата на героя

— А сега — каза Бекендорф, — бягаме.

Този път не извикахме: „За Хефест!“, ами „Помоооооооощ!“.

Драконът се втурна след нас, целейки ни с огнени струи и светкавици и изглеждаше като да се забавлява страхотно.

— Как се изключва това чудо? — извика Анабет.

Бекендорф, чиито крака вече си бяха наред (нищо не възстановява организма така, както огнедишащо чудовище, което иска да те докопа), поклати глава и задъхан изпъшка:

— Изобщо не трябваше да го включвате! Ненадежден е! След няколко години автоматоните стават непредвидими!

— Мерси за информацията — изкрещях в отговор, — но въпросът е как се изключва!

Бекендорф се огледа паникьосан.

— Там!

Пред нас се виждаха очертанията на скала, висока почти колкото дърветата. Горите бяха пълни със странни каменни образувания, но такова досега не бях виждал. Приличаше на гигантска рампа за скейтборд, наклонена на една страна и с отвесен склон.

— Вие отивайте до основата на скалата — каза Бекендорф, — трябва да разсеете дракона. Ангажирайте му вниманието с нещо!

— А ти къде ще отидеш? — попита Силена.

— Ще видиш. Давай сега!

Бекендорф се шмугна зад едно дърво, докато аз се обърнах и извиках на дракона:

— Ей, гущере! Устата ти смърди на бензин!

Драконът избълва струи черен пушек от ноздрите си. След това се спусна към мен. Земята се разтърси под краката му.

— Хайде! — хвана ме за ръката Анабет. Хукнахме към задната част на скалата. Драконът ни последва.

— Трябва да го задържим тук — каза Анабет. Тримата извадихме мечовете си.

Драконът ни настигна и спря. Той протегна врат и ни огледа, като че не можеше да повярва, че сме толкова глупави и оставаме да се бием. Сега, след като ни бе хванал, имаше толкова много различни начини, по които може да ни убие, че вероятно не можеше да реши кой точно да използва.

Ние се разпръснахме още при първата струя огън, която изпепели земята, на която бяхме стояли допреди миг.

После видях Бекендорф над нас — на върха на скалата — и разбрах какво се опитва да направи. Имаше нужда обаче от точен изстрел. Трябваше да прикова вниманието на дракона към себе си.

— Ааа! — извиках аз и нападнах. Ударих крака на дракона и отрязах един от ноктите му.

Главата му остро изскърца, когато той погледна надолу към мен. Изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото ядосан, а в очите му се четеше въпросът: „Защо ми отряза нокътя?“.

След това отвори уста, като разкри стотици, остри като бръснач, зъби.

— Пърси! — извика предупредително Анабет.

Останах неподвижен.

— Само още малко…

— ПЪРСИ!

Точно преди драконът да ме схруска, Бекендорф скочи от скалите и се приземи точно на врата му.

Драконът се изправи на задните си крака и започна да бълва огън, опитвайки се да се отърве от Бекендорф, но той остана върху него, подобно на каубой, докато чудовището скачаше напред-назад. Гледах втрещен как приятелят ми отваря някакво табло в основата на драконовата глава и изважда някаква жичка.

Драконът мигновено замръзна. Очите му изгаснаха. Превърна се в статуя на дракон, оголил зъби срещу небето.

Бекендорф се спусна от врата на дракона и рухна до опашката му, изтощен и задъхан.

— Чарли — извика Силена, след което изтича до него и го целуна по бузата, — ти успя!

Анабет дойде до мен и ме стисна за рамото.

— Хей, водорасляк, добре ли си?

— Да… май — мислех си колко близо бях до това да се превърна в полубожествена нискокалорична закуска за дракони.

— Беше страхотен — усмивката на Анабет бе много по-приятна от тази на дракона.

— Ти също — отвърнах уморено. — Сега… какво ще правим с автоматона?

Бекендорф изтри потта от челото си. Силена още се вайкаше около драскотините и синините му и той изглеждаше замаян от цялото това внимание.

— Ами… ъъ… не знам — каза накрая, — може би мога да го поправя и да го докарам в лагера за пазител, ама това може да отнеме месеци.

— Струва си да опиташ — казах. Замислих се какво ли би било ако този дракон е на наша страна в битката с Кронос и титаните. Изчадията биха се замислили, преди да нападнат такова чудо. От друга страна, ако драконът отново полудееше и нападнеше героите — тогава щяхме да загазим яко.

— Видяхте ли всичките съкровища в Могилата на мравките? — попита Бекендорф. — Вълшебните оръжия? Доспехите? Тия неща могат наистина да ни помогнат.

— Не забравяй гривните — обади се замечтано Силена — и герданите.

Потреперих, когато си спомних вонята на онези тунели.