Рик Риърдън - Досиетата на героя

— Ти си наш затворник — обяви Анабет, — нека хванем и Бекендорф и…

— Бекендорф! — за миг бях забравил за него, но той все още тичаше към драконовата глава. Вече бе пробягал около дванайсет метра. Не бе забелязал момичетата или факта, че не тичам подире му.

— Хайде! — казах на Анабет.

Тя ме дръпна назад.

— Къде си мислиш, че отиваш, затворнико?

— Виж!

Тя погледна към сечището и за пръв път осъзна къде се намираме.

— О, Зевсе…

Бекендорф изскочи на открито и удари една от мравките. Мечът му отскочи от черупката й. Мравката се обърна към него, щракайки с челюстите си. Преди дори да мога да извикам, чудовищното насекомо ухапа Бекендорф по крака и той рухна на земята. Втора мравка изплю слуз в лицето му и той изкрещя. Изтърва меча си и започна трескаво да търка очи.

Втурнах се напред, но Анабет отново ме спря.

— Недей!

— Чарли! — изпищя Силена.

— Спри — изсъска Анабет, — късно е вече.

— Какво говориш? — отвърнах. — Трябва да…

Тогава забелязах как около Бекендорф се струпват още мравки — десет, после двайсет. Те го хванаха за доспехите и го понесоха към могилата с такава скорост, че той просто изчезна в един от тунелите.

— Не! — Силена блъсна Анабет. — Ти ги остави да отнесат Чарли!

— Нямаме време да спорим — каза Анабет, — да тръгваме!

Помислих, че тя ще ни поведе в битка да спасим Бекендорф, но вместо това тя се спусна към драконовата глава, която мравките бяха забравили, поне за момента. Хвана я за проводниците и започна да я влачи към гората.

— Какво правиш? — попитах аз — Бекендорф…

— Помогни ми — простена Анабет, — бързо, преди да се върнат!

— Богове! — възкликна Силена. — Теб те е грижа повече за това парче метал, отколкото за Чарли?

Анабет се изправи, хвана я за раменете и я раздруса.

— Слушай ме, Силена. Това са мирмеки. Като червените мравки, но много, много по-лоши. Те са отровни. Пръскат киселина. Общуват си с всички останали мравки и нападат заедно всяко нещо, което ги застраши. Ако се втурнем да помагаме на Бекендорф сега, ще ни отмъкнат навътре като него. Ще ни трябва помощ, за да си го върнем. Голяма помощ. А сега грабвай проклетите тръби и дърпай!

Не знаех какво е замислила Анабет, но съм изкарал достатъчно приключения с нея, за да знам, че тя не прави нищо без причина. Тримата успяхме да домъкнем драконовата глава в гората. Анабет не ни остави да спрем, докато не се отдалечихме на петдесетина ярда от сечището. Сетне се проснахме на земята, изпотени и задъхани.

Силена се разплака.

— Сигурно вече е мъртъв.

— Не — възрази Анабет, — не е. Няма да го убият веднага. Имаме около половин час.

— Откъде знаеш? — попитах.

— Чела съм за мирмеките. Те парализират жертвата си така, че тя да омекне, преди…

Силена се разплака още по-силно.

— Трябва да го спасим!

— Силена — каза Анабет. — Ще го спасим, обаче трябва да се овладееш. Има начин.

— Викни останалите — рекох — или пък Хирон. Хирон ще знае какво трябва да се направи.

Анабет поклати глава.

— Те са разпръснати из цялата гора. Докато ги съберем, ще бъде твърде късно. Освен това, дори обединени, героите от лагера не са достатъчни, за да завладеят Могилата на мравките.

— Тогава какво ще правим?

Анабет посочи главата на дракона.

— Добре — кимнах, — ще изплашим мравките с метално чучело?

— Това е автоматон — каза тя.

Това не ме изпълни с оптимизъм. Автоматоните бяха вълшебни бронзови роботи, изковани от Хефест. Повечето от тях бяха ненормални машини за убиване. Другите бяха по-лоши.

— И какво? — попитах. — Това е само една глава. При това счупена.

— Пърси, това не е какъв да е автоматон — отговори ми Анабет, — това е Бронзовия дракон. Не си ли чувал разказите за него?

Погледнах я тъпо. Анабет бе израснала в лагера и вероятно знаеше купища истории, за които не бях и чувал.

Очите на Силена се разшириха.

— Да не искаш да кажеш, че това е старият пазител? Но това е само легенда!

— Чакайте — възкликнах, — кой е старият пазител?

Анабет си пое дълбоко въздух.

— Пърси, в дните преди Дървото на Талия, преди лагерът да има магически защити, които да удържат чудовищата, отговорниците опитвали различни неща, с които да се защитават. Най-прочутото им изобретение бил Бронзовия дракон. Децата на Хефест го изковали с благословията на своя баща. Той бил толкова могъщ, че повече от десетилетие нито едно чудовище не пристъпило в границите на лагера. Но после… преди около петнайсет години, той изчезнал в гората.