Алън Камбъл - Море на призраците

Сестра Маркс продължаваше да се усмихва мило.

— Без Хаурстаф — посочи тя — нямаше да притежавате империя, която да пазите.

Лицето на Хю почервеня.

— На цените на вашите услуги мога да наема стотици драги — процеди той през зъби. — Стига най-сетне да избиете унмерите до крак и да приберете вещиците си в Ел. Тогава ще разполагам с достатъчно средства, за да претърся морските дъна.

— Да избием унмерите? — повтори Маркс някак изненадано и дори като че ли малко ядосано. — Но това не е редно.

Той я гледаше и мълчеше.

— Ако не ви харесва нашата малка уговорка — продължи тя, — с радост ще оставим на вас да се справяте с унмерите. В края на краищата ние имаме и други клиенти.

Грейнджър не пропусна да забележи вълнението сред присъстващите. Един от пратениците на вражеските пълководци дори се изкиска. В погледа, с който магьосницата оглеждаше императора, се четеше съжаление. „Тази не е обикновен телепат.“ Малцина хаурстафи биха си позволили подобна наглост — да унижат императора пред собствения му двор.

Лицето на Хю потъмня.

— Капитани и капери… — изръмжа той, плъзна поглед по редицата на военните и очите му се спряха върху Грейнджър. — Какво ви става?

— Дребна рана, ваше величество — отвърна Грейнджър.

— Позволил ли съм ти да говориш?

Грейнджър го изгледа хладно. Очевидно магьосницата не бе единствената, която се нуждаеше от урок по дипломация.

— Обърнахте се към присъстващите, ваше величество — рече той. — И погледнахте мен. Реших, че очаквате от някой от нас отговор. — С крайчеца на окото си забеляза, че Бенкс се присвива.

Хю го изгледа ядосано.

— Познавам те, нали?

— Полковник Грейнджър, ваше величество.

Императорът присви устни.

— Трепкав ручей. 1432-ра. Ти си един от Гробарите.

Грейнджър кимна отсечено.

— Трепкав ручей 1432-ра — повтори Хю. — Най-голямата загуба на имперски войски в цялата ми кампания.

— По-скоро втората по численост загуба, ваше величество.

Хю се изсмя.

— Така ли? Човек, който прекарва повече време да копае гробове за загиналите си другари, отколкото да се сражава… такъв човек едва ли изпитва угризения.

— Хората ми се биха храбро — отвърна Грейнджър. Виждаше, че Бенкс клати глава, а Суон и Тумел пристъпват сконфузено от крак на крак. Не искаха Грейнджър да казва това, което смяташе да каже. Но въпреки това той продължи: — Както ни беше наредено, превзехме селцата и отдалечените ферми. Също следвайки заповедите завладяхме полуострова при Кумб. Уговорихме примирие и аз предадох условията ви на консула на Ивънсроум. Моите хора бяха радостни, но изтощени и съжалявам, че бяхме зле екипирани да издържим бомбардировката откъм морето, извършена по ваше нареждане.

В залата се възцари тишина, нарушена след малко от смеха на хаурстафската магьосница.

— Простете, полковник — рече Бенкс, — но защо ви трябваше да си отваряте проклетата уста?

Крачеха по един коридор в Градската крепост. От наклонените покривни греди висяха перлени фенери, но бяха стари и едва успяваха да разпръснат мрака. През десетките малки мръсни прозорчета, гледащи към военноморската корабостроителница и драконовата консервна фабрика, се процеждаше лунна светлина. Дори тук Грейнджър чуваше бухането на фабричните машини и долавяше миризмата на кръв и сол.

— Не забелязахте ли пратениците на вражеските пълководци?

Грейнджър вървеше напред и мълчеше. Бенкс продължи:

— Със същия успех можехте да отправите коментар за размера на императорския член.

Ботушите на Грейнджър шляпаха в локвите. На горния етаж държаха резервоари със саламура от море Лукс, обитавани от военнозатворници с шагренова кожа, държани за експерименти. Резервоарите пропускаха непрестанно и през пода под тях се процеждаше отровна морска вода. По коридорните стени се виждаха големи мокри петна. На места вече бяха започнали да се оформят ичусански кристали с цвят на шоколад.

— Всъщност — каза Бенкс — нямаше да е такъв проблем, ако не бяхте…

— Спри! — сряза го Грейнджър.

Бенкс спря, но след миг добави:

— По дяволите! Поне ще отнеса в гроба изражението му. Предполагам, че това ще е съвсем скоро.

— Казах: спри!

Стигнаха до четвърта палата на лечебницата. Хирургът се беше навел над Крийди и попиваше с марля обезобразената му очна кухина. Сержантът се бе проснал на голям накланящ се стол и крепеше на гърдите си тавичка с оцапани с кръв хирургични инструменти.

— Прилича ми на чиста заздравяваща рана, сержант — отбеляза Грейнджър.