Алън Камбъл - Море на призраците

— Ами доста е близо до истината — отвърна Грейнджър. — Боя се, че ви подведох.

— Полковник, не можете да поемете цялата отговорност за това — рече Суон. — Време беше някой да му го каже в лицето.

— И мен ме сърбеше езикът да му обясня някои нещица — обади се Тумел. — Тази саксия с лилии твърде дълго живее в свой измислен свят.

— Адмирал на флота — изсумтя презрително Суон.

— И върховен главнокомандващ — добави Тумел.

Двамата се изкискаха. Крачеха възможно по-безшумно по уличката зад бирарията на Фенуик, но пиянските им гласове отекваха надалече в мрака. Редник Бенкс вървеше до Грейнджър, погълнат от собствените си мисли, а сержант Крийди трополеше гневно зад тях.

— Без приказки — предупреди ги Грейнджър и ги поведе по тясната уличка. Беше съвсем тихо. Над димящите комини небето бе изпълнено с мъждукащи точици като посипано с натрошени стъкла. Миризмата на саламура изпълни ноздрите на Грейнджър. Той намести торбата на рамото си и продължи напред.

Стигнаха до една по-широка улица. Грейнджър вдигна ръка и хората зад него спряха. Той оглеждаше сенките. Фенерите по улица Уиклоу вече бяха запалени и хвърляха бледи отблясъци върху калдъръма надолу по склона и към пристанището. Мачтите на рибарски траулери и китоловни кораби стърчаха като котешки опашки. Долу на кея се чуваха подвикванията на докерите, които разтоварваха сандъци на светлината на заредени с китова мас фенери. На полуострова отвъд залива, под сянката на Градската крепост, бяха скупчени складовете и моряшките къщурки.

Грейнджър огледа къщите край пристанището и намери това, което търсеше — девет имперски войници пред Канцеларията на пристанищния превоз, всичките с карабини. Погледна по-нататък, покрай сивкавата маса на разположената зад вълнолома драконова консервна фабрика, и забеляза при доковете още двама души.

— Самароли — прошепна той.

Бенкс застана до него.

— Винаги съм се чудил дали могат да виждат в тъмното.

— По-добре от повечето хора — отвърна Грейнджър. Помисли и добави: — Ще трябва да се доберем дотам по море. — Посочи един район на няколкостотин метра западно от пристанището, където морето бе заляло квартал от къщи с порутени покриви. — През Потопения квартал, покрай вълнолома и обратно при рампата на консервната фабрика.

— Да не сте решили да крадем някоя иманярска лодка?

— Да я заемем — поправи го Грейнджър. — Там долу сигурно има скрити десетки.

— Защото иманярите ги застрелват на място, полковник.

— Тази нощ хората на императора ще гледат към сушата.

Бенкс сви рамене в знак, че е почти съгласен.

Пресякоха улица Уиклоу и потънаха в плетеницата от тесни улички, които се виеха като вени надолу към Потопения квартал. Повечето къщи в града, като тези в Горно Лосото, бяха унмерски и от украсените им с мраморни колони фасади лъхаше арогантност. Много от тях бяха бивши имения на робовладелци и в обраслите им дворове все още се срещаха изящни беседки, скулптури или занемарени фонтани. Грейнджър се чудеше дали в изоставените жилища сега не са се настанили роби, завладели след Въстанието къщите на бившите си господари. Навярно имаше и такива. Унмерските робовладелци бяха изклали човешките си роби след Битката при Ел, когато победният хаурстафски флот бе обърнал корабите си на изток към Лосото.

Кръв бе текла по тези улици.

Прекосиха малка градина, заобиколена от стените на невисоки къщички. Повехналите растения издаваха странен горчив аромат. Сержант Крийди прикри носа и устата си с ръка и промърмори нещо за лоши поличби. Тумел и Суон почнаха да го подиграват и на Грейнджър му се наложи да ги сгълчи.

По-надолу към морето къщите се поразредиха. Прозорци с избити стъкла гледаха слепешката към улицата. Миризмата на саламура стана още по-силна.

— Иманярите в Ратпен Пеноу крият лодките си на покривите — прошепна Бенкс. — Малки канута. Спускат ги на вода само нощем.

Грейнджър поклати глава.

— Тук не е Ратпен. Предполагам, че ще намерим скрити пристани из потъналите руини. При последната имперска проверка откриха десетина-дванайсет.

— Дъсчени мостчета?

— Така мисля.

— Ако имаме късмет, може и да открием някое скривалище — каза редникът. — Какво ви каза Крийди за онзи човек от консервната?

— Братовчед на братовчед — отвърна Грейнджър. — Бивш моряк от флота. Сега работи като обезлюспител. — Сви рамене. — Крийди му вярва, а и сумата е солидна.

— Мислех да поговоря с вас за това — каза Бенкс. Поколеба се и продължи: — Сър, все не успявах да заделя нещичко. Моят старец в Ратпен изгуби всичко заради лоши инвестиции и по-голямата част от заплатата ми отиваше да издържам и него, и сестрите му. — Кимна назад. — Съмнявам се, че Суон и Тумел са в по-добро състояние. Виждали сте ги да играят карти.