Алън Камбъл - Море на призраците

Острата миризма на саламура го накара да се закашля. Лодките се полюшваха лекичко в центъра на залято от вода помещение. Бяха отрупани с иманярски принадлежности — мрежи, въжета и куки, които иманярите използваха, за да вадят унмерски предмети от дъното. Дупка в северната стена водеше към превърналата се в канал уличка отвън.

Грейнджър свали фенера още по-ниско и го потопи под повърхността на отровната морска вода. Докато потъваше, фенерът освети потопената част на стаята под канутата — голи тухлени стени, затрупан с камънак под.

— Проклет да съм — изруга зад него Бенкс.

Три жени и момче стояха под саламурената повърхност, втренчили изцъклени очи във фенера над тях. Чакаха, неподвижни и безизразни, с едва прикрита от парцаливите им дрехи шагренова кожа. Една от жените бавно протегна ръка към фенера.

— Тази е съвсем прясна — отбеляза Тумел. — Едва ли има повече от два-три дни, откакто са я удавили. Другите вече са отписани. Малкото сигурно ѝ е син. Прилича на нея.

Грейнджър не откъсваше поглед от хората под водата. Беше чувал, че иманярите давят хора, за да ги карат да търсят съкровища на дъното, но досега не ги бе виждал с очите си. Умовете на жертвите не можеха да оцелеят повече от няколко дни. След това те забравяха кои са. Обикновено навлизаха навътре в морето и ставаха част от живота в него.

— Гадни иманяри — промърмори Бенкс.

Крийди надзърна над рамото му и се разсмя.

— Невероятно грозна кучка! Ако питате мен, направили са ѝ услуга.

Бенкс се завъртя рязко и замахна към Крийди. Но едрият мъжага бе твърде бърз — отби удара с лакът и натресе юмрук в корема на Бенкс. Редникът се преви и коленичи на пода. Крийди отново вдигна ръка, за да го удари по тила.

— Сержант! — извика Грейнджър.

Крийди свали ръката си. Беше побледнял от ярост.

— Проклетникът започна пръв — процеди през зъби. Плю на пода и се отдалечи към вратата.

Грейнджър изтегли фенера. Не можеше да направи нищо за Удавниците, освен да ги остави на мира.

— Бенкс, Суон и Тумел, вие в първата лодка — нареди. — Сержант Крийди, ти си с мен във втората.

Един по един тримата се спуснаха в тясната лодка. Грейнджър подаде торбата на Крийди, после се промуши през отвора и седна във втората лодка. Когато и Крийди се настани до него, развърза въжето и се оттласна с веслото от тавана. Лодките се плъзнаха по тъмната вода и минаха през отвора в стената.

Отгоре блещукаха звезди.

Минаха през парник с изпотрошени стени, клоните на дърветата се протягаха към лодките, сякаш искаха да ги уловят. Грейнджър погледна назад и видя, че Суон управлява другата лодка с умелите движения на опитен контрабандист. Бенкс седеше между двамата братя, потънал в мрачно мълчание.

След парника се озоваха в двор, промушиха се през дупка в желязна врата и стигнаха до място, където стените и парапетите едва се подаваха над водата. Беше започнал отлив — Грейнджър виждаше стърчащите от металните рамки ичусански кристали: хвърляха отблясъци, когато Крийди ги осветяваше с фенера.

— Гледай напред, сержант — скастри го Грейнджър. — Сега не е моментът да се дирят съкровища.

Крийди го погледна през рамо.

— Видях мехурчета, сър. Може долу да има морска бутилка.

Грейнджър поклати глава.

— По скоро е някой Удавник. Унмерите са потопили надълбоко всички свои ичусаи.

След като осъзнали, че разгромът им е неизбежен, унмерите бяха посели океаните с един бог знае колко милиона от тези отровни малки бутилки. Акт на изумителна злоба, типичен за унмерите. Предпочитаха да гледат как светът се дави в отрова, вместо да го оставят на враговете си.

Крийди погледна черната вода.

— Мислите ли, че онези жени ни следват?

Грейнджър кимна.

— На това са ги учили.

Крийди се загърна по-плътно в наметалото и известно време не проговори. Беше зареял поглед в небето. После изсумтя, плю във водата и попита:

— Откъде знаехте, че са там долу? Защо въобще спуснахте фенера във водата?

— Интуиция.

— Като онзи път в Трепкав ручей? Покрай паниката с храната?

Грейнджър сви рамене.

— Или пък когато ни измъкнахте от Падащите пещери? — Крийди го гледаше втренчено. — В Ансилор? Как се казваше онзи проклет командир? Капитанът? — Поклати глава и се ухили. — Полковник, започвам да си мисля, че в жилите ви тече малко хаурстафска кръв. Ако се бяхте родили жена, отдавна да са ви отвели в Ел.

Грейнджър не отговори. Прабаба му наистина беше от Порт Ел, но той никога не говореше за това. Подобно наследство едва ли би го направило популярен в Имперската армия. Нищо че старицата никога не бе приемана в Гилдията и не бе проявявала дори слаби медиумни наклонности. Изкарваше си хляба, като преобличаше трупове.