Алън Камбъл - Море на призраците

— Това е Дейви. — Крийди сочеше четвърти мъж, който тъкмо бе излязъл от вратата на фабриката. Беше слаб и мършав, с куртка и панталони от китова кожа — целите опръскани с кръв. От ъгъла на устата му висеше сдъвкана пура. Държеше лопатка, която стискаше като жезъл. Погледна трупа на дракона, после дръпна една ръчка на стената.

Отново метално дрънчене и трупът на дракона се издигна над бетонния под, закачен с конвейерните куки за тила и основата на опашката. Когато напълно се отдели от земята, Дейви спря механизма и включи друг.

Конвейерът се разтресе, изтрака шумно и после запълзя напред, носейки увисналия труп.

— Дейви! — извика Крийди.

Мъжът извърна глава, намръщи се и завъртя рязко брадичка. После изчезна през вратата на фабриката.

— Хайде — подкани ги Крийди.

Грейнджър и останалите последваха сержанта покрай товарната рампа, а двамата докери долу отново задърпаха куките към вътрешността на кораба. Крийди разбута лентите на покриващата входа завеса.

Дейви ги очакваше от другата страна. Изгледа ядно Крийди и изръмжа:

— Нали каза двама?

Десетина драконови трупа бяха окачени на конвейера. Работници сваляха люспите с прави лопатки, разпаряха търбусите и вадеха червата, режеха крилете и месото с тежки извити ножове. Сред кървавото месо се белееха кости. В каналите по пода шуртеше кръв и се събираше в специални колектори. Вонята и жегата бяха непоносими.

— Двама, петима — каква разлика? — отвърна Крийди.

— Разликата е, че имам само два предпазни костюма — отвърна Дейви. — Цената беше за толкова. Нали се разбрахме.

— Какво означава това? — попита Грейнджър. — Нали се бяхме уговорили за петимата?

Крийди сведе поглед към земята.

— Не можем да си позволим пет. Костюмите са скъпи.

— И какво сега? — Грейнджър се намръщи.

Крийди сви рамене.

— Нямам представа. Може да използваме китова кожа. Добре де, смятах, че ще измислите нещо. Винаги измисляте нещо.

Дейви се разсмя.

— Китова кожа? Няма да изкарате и два дни.

Грейнджър се обърна към него.

— Я ми покажи.

Дейви ги отведе към другия край на касапницата. Минаха през врата, зад която имаше хладилно помещение. Тук, изтегнат сред големи ледени блокове, лежеше огромен зелен дракон. Беше два пъти по-голям от червените. Устата му бе разтворена и подпряна с лопата, тъмното гърло зееше като червеникав тунел. Едното му око бе втренчено със стъклен блясък в тавана, другото бе изчегъртано до червеникава пулпа. На пода до него лежаха два очукани медни водолазни скафандъра. Изглеждаха отчайващо стари.

— Извадихте късмет — каза Дейви. — От месеци не бяхме виждали такова чудовище. — Сложи ръка на муцуната на дракона. — Тази красавица потопи два кораба: дръпна ги право на дъното, преди от третия да ѝ забодат харпун през окото.

Бенкс подсвирна.

— Невероятна грозотия. Напомня ми на някого. — Погледна към Крийди. — Ама не мога да се сетя на кого.

Крийди му отвърна с крива усмивка.

— Няма да оцелеете вътре без предпазни скафандри — повтори Дейви. — Не и през целия път до Етугра. Тези зелени черва са като киселина. Изгарят човека жив.

— Не можеш ли да намериш още костюми? — попита Грейнджър.

Дейви изсумтя презрително.

— За шестнайсет хиляди може би ще намеря още един.

— Нямам толкова пари.

— Е, тогава ви е спукана работата. Корабът отплава призори.

— Заминете вие с Крийди — каза Бенкс. — Ние ще ви последваме, когато можем.

Грейнджър поклати глава.

— Крийди познава Етугра — продължи Бенкс. — Ще ви е нужен, когато стигнете там.

— Има логика — потвърди Крийди.

— Не — отсече Грейнджър. — Няма да оставя никого. Бенкс и Суон ще вземат скафандрите. Останалите ще се омотаем с китови кожи. Когато натоварят трупа, ще излезем и ще си потърсим скривалище.

— И къде ще се скрием? — попита Крийди. — Това е затворнически кораб.

— После ще му мислим — отвърна Грейнджър.

— Сержантът е прав — обади се Суон. — Нямаме никакъв шанс на подобен кораб, особено ако се измъкнем от търбуха на това зеленикаво чудовище. Вие с Крийди трябва да вземете костюмите. — Подсмръкна и изтри нос с ръкав. — Честно казано, и без това хич не ми се нрави идеята да плавам до Етугра.

— Невероятна дупка — съгласи се Тумел. — Пълна с тъмници и простаци.

— И дори хазартът е забранен — подметна Суон.

— Там всичко е забранено — добави Тумел.

— По-добре да рискуваме тук — каза Бенкс.

Крийди вече бе избрал по-добрия от двата скафандъра и започна да го нахлузва.